1It was very early in the morning on the first day of the week. The women took the spices they had prepared. Then they went to the tomb.2They found the stone rolled away from it.3When they entered the tomb, they did not find the body of the Lord Jesus.4They were wondering about this. Suddenly two men in clothes as bright as lightning stood beside them.5The women were terrified. They bowed down with their faces to the ground. Then the men said to them, ‘Why do you look for the living among the dead?6Jesus is not here! He has risen! Remember how he told you he would rise. It was while he was still with you in Galilee.7He said, “The Son of Man must be handed over to sinful people. He must be nailed to a cross. On the third day he will rise from the dead.” ’8Then the women remembered Jesus’ words.9They came back from the tomb. They told all these things to the 11 apostles and to all the others.10Mary Magdalene, Joanna, Mary the mother of James, and the others with them were the ones who told the apostles.11But the apostles did not believe the women. Their words didn’t make any sense to them.12But Peter got up and ran to the tomb. He bent over and saw the strips of linen lying by themselves. Then he went away, wondering what had happened.
On the road to Emmaus
13That same day two of Jesus’ followers were going to a village called Emmaus. It was about 7 miles from Jerusalem.14They were talking with each other about everything that had happened.15As they talked about those things, Jesus himself came up and walked along with them.16But God kept them from recognising him.17Jesus asked them, ‘What are you talking about as you walk along?’ They stood still, and their faces were sad.18One of them was named Cleopas. He said to Jesus, ‘Are you the only person visiting Jerusalem who doesn’t know? Don’t you know about the things that have happened there in the last few days?’19‘What things?’ Jesus asked. ‘About Jesus of Nazareth,’ they replied. ‘He was a prophet. He was powerful in what he said and did in the sight of God and all the people.20The chief priests and our rulers handed Jesus over to be sentenced to death. They nailed him to a cross.21But we had hoped that he was the one who was going to set Israel free. Also, it is the third day since all this happened.22Some of our women amazed us too. Early this morning they went to the tomb.23But they didn’t find his body. So they came and told us what they had seen. They saw angels, who said Jesus was alive.24Then some of our friends went to the tomb. They saw it was empty, just as the women had said. They didn’t see Jesus’ body there.’25Jesus said to them, ‘How foolish you are! How long it takes you to believe all that the prophets said!26Didn’t the Messiah have to suffer these things and then receive his glory?’27Jesus explained to them what was said about himself in all the Scriptures. He began with Moses and all the Prophets.28They approached the village where they were going. Jesus kept walking as if he were going further.29But they tried hard to keep him from leaving. They said, ‘Stay with us. It is nearly evening. The day is almost over.’ So he went in to stay with them.30He joined them at the table. Then he took bread and gave thanks. He broke it and began to give it to them.31Their eyes were opened, and they recognised him. But then he disappeared from their sight.32They said to each other, ‘He explained to us what the Scriptures meant. Weren’t we excited as he talked with us on the road?’33They got up and returned at once to Jerusalem. There they found the 11 disciples and those with them. They were all gathered together.34They were saying, ‘It’s true! The Lord has risen! He has appeared to Simon!’35Then the two of them told what had happened to them on the way. They told how they had recognised Jesus when he broke the bread.
Jesus appears to the disciples
36The disciples were still talking about this when Jesus himself suddenly stood among them. He said, ‘May you have peace!’37They were surprised and terrified. They thought they were seeing a ghost.38Jesus said to them, ‘Why are you troubled? Why do you have doubts in your minds?39Look at my hands and my feet. It’s really me! Touch me and see. A ghost does not have a body or bones. But you can see that I do.’40After he said that, he showed them his hands and feet.41But they still did not believe it. They were amazed and filled with joy. So Jesus asked them, ‘Do you have anything here to eat?’42They gave him a piece of cooked fish.43He took it and ate it in front of them.44Jesus said to them, ‘This is what I told you while I was still with you. Everything written about me in the Law of Moses, the Prophets and the Psalms must come true.’45Then he opened their minds so they could understand the Scriptures.46He told them, ‘This is what is written. The Messiah will suffer. He will rise from the dead on the third day.47His followers will preach in his name. They will tell others to turn away from their sins and be forgiven. People from every nation will hear it, beginning at Jerusalem.48You have seen these things with your own eyes.49I am going to send you what my Father has promised. But for now, stay in the city. Stay there until you have received power from heaven.’
Jesus is taken up into heaven
50Jesus led his disciples out to the area near Bethany. Then he lifted up his hands and blessed them.51While he was blessing them, he left them. He was taken up into heaven.52Then they worshipped him. With great joy, they returned to Jerusalem.53Every day they went to the temple, praising God.
1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Mt 28:1; Mr 16:1; Lu 23:56; Joh 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Mt 28:2; Mr 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Mr 16:5; Lu 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Joh 20:12; Ac 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Mt 16:21; Mt 17:23; Mr 8:31; Mr 9:31; Lu 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Mr 9:31; Lu 9:31)8И си спомниха думите Му. (Joh 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Mt 28:8; Mr 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Lu 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Mr 16:11; Lu 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Joh 20:3; Joh 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Mr 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Mt 18:20; Lu 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Joh 20:14; Joh 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Joh 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Mt 21:11; Lu 7:16; Joh 3:2; Joh 4:19; Joh 6:14; Ac 2:22; Ac 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Lu 23:1; Ac 13:27; Ac 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Lu 1:68; Lu 2:25; Lu 2:38; Ac 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Mt 28:8; Mr 16:10; Lu 24:9; Lu 24:10; Joh 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Lu 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Ge 3:15; Ge 22:18; Nu 21:9; Isa 50:6; Isa 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Isa 40:10; Jer 23:5; Jer 33:15; Da 9:24; Mic 7:19; Lu 24:46; Ac 17:3; 1Pe 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Ge 3:15; Ge 22:18; Ge 26:4; Ge 49:10; Nu 21:9; De 18:15; Ps 132:11; Isa 7:14; Isa 9:6; Isa 40:10; Isa 40:11; Isa 50:6; Isa 53:1; Jer 23:5; Jer 33:14; Jer 33:15; Eze 34:23; Eze 37:25; Da 9:24; Mic 7:19; Mal 3:1; Mal 4:2; Lu 24:45; Joh 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Ge 32:26; Ge 42:7; Mr 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Ge 19:3; Ac 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Mt 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1Co 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Mt 28:16; Mr 16:14; Joh 20:19; Ac 1:6; Ac 13:31; 1Co 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Mr 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Joh 20:20; Joh 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Joh 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Ac 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Mt 16:21; Mt 17:22; Mt 20:18; Mr 8:31; Lu 9:22; Lu 18:31; Lu 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Joh 5:39; Ac 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Isa 50:6; Isa 53:2; Lu 24:26; Ac 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Ge 12:3; Ps 22:27; Isa 44:3; Jer 31:34; Da 9:24; Ho 2:23; Joe 2:28; Mic 4:2; Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 15:26; Joh 15:27; Joh 16:7; Ac 1:4; Ac 1:8; Ac 1:22; Ac 2:1; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 13:38; Ac 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Mr 16:19; Ac 1:9; Ac 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (2Ki 2:11; Mr 16:19; Joh 20:17; Ac 1:9; Eph 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Mt 28:9; Mt 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Ac 2:46)