Sign in for free

Luke 22

New International Reader’s Version

from Biblica
1 The Feast of Unleavened Bread, called the Passover, was near. 2 The chief priests and the teachers of the law were looking for a way to get rid of Jesus. They were afraid of the people. 3 Then Satan entered Judas, who was called Iscariot. Judas was one of the 12 disciples. 4 He went to the chief priests and the officers of the temple guard. He talked with them about how he could hand Jesus over to them. 5 They were delighted and agreed to give him money. 6 Judas accepted their offer. He watched for the right time to hand Jesus over to them. He wanted to do it when no crowd was around. 7 Then the day of Unleavened Bread came. That was the time the Passover lamb had to be sacrificed. 8 Jesus sent Peter and John on ahead. ‘Go’, he told them. ‘Prepare for us to eat the Passover meal.’ 9 ‘Where do you want us to prepare for it?’ they asked. 10 Jesus replied, ‘When you enter the city, a man carrying a jar of water will meet you. Follow him to the house he enters. 11 Then say to the owner of the house, “The Teacher asks, ‘Where is the guest room? Where can I eat the Passover meal with my disciples?’ ” 12 He will show you a large upstairs room with furniture already in it. Prepare for us to eat there.’ 13 Peter and John left. They found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover meal. 14 When the hour came, Jesus and his apostles took their places at the table. 15 He said to them, ‘I have really looked forward to eating this Passover meal with you. I wanted to do this before I suffer. 16 I tell you, I will not eat the Passover meal again until it is celebrated in God’s kingdom.’ 17 After Jesus took the cup, he gave thanks. He said, ‘Take this cup and share it among yourselves. 18 I tell you, I will not drink wine with you again until God’s kingdom comes.’ 19 Then Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to them and said, ‘This is my body. It is given for you. Every time you eat it, do this in memory of me.’ 20 In the same way, after the supper he took the cup. He said, ‘This cup is the new covenant in my blood. It is poured out for you. 21 But someone here is going to hand me over to my enemies. His hand is with mine on the table. 22 The Son of Man will go to his death, just as God has already decided. But how terrible it will be for the one who hands him over!’ 23 The apostles began to ask one another about this. They wondered which one of them would do it. 24 They also started to argue. They disagreed about which of them was thought to be the most important person. 25 Jesus said to them, ‘The kings of the Gentiles hold power over their people. And those who order them around call themselves Protectors. 26 But you must not be like that. Instead, the most important among you should be like the youngest. The one who rules should be like the one who serves. 27 Who is more important? Is it the one at the table, or the one who serves? Isn’t it the one who is at the table? But I am among you as one who serves. 28 You have stood by me during my troubles. 29 And I give you a kingdom, just as my Father gave me a kingdom. 30 Then you will eat and drink at my table in my kingdom. And you will sit on thrones, judging the 12 tribes of Israel. 31 ‘Simon, Simon! Satan has asked to sift all of you disciples like wheat. 32 But I have prayed for you, Simon. I have prayed that your faith will not fail. When you have turned back, help your brothers to be strong.’ 33 But Simon replied, ‘Lord, I am ready to go with you to prison and to death.’ 34 Jesus answered, ‘I tell you, Peter, you will say three times that you don’t know me. And you will do it before the cockerel crows today.’ 35 Then Jesus asked the disciples, ‘Did you need anything when I sent you without a purse, bag or sandals?’ ‘Nothing’, they answered. 36 He said to them, ‘But now if you have a purse, take it. And also take a bag. If you don’t have a sword, sell your coat and buy one. 37 It is written, “He was counted among those who had committed crimes.” I tell you that what is written about me must come true. Yes, it is already coming true.’ (Isa 53:12) 38 The disciples said, ‘See, Lord, here are two swords.’ ‘Two swords are enough!’ he replied. 39 Jesus went out as usual to the Mount of Olives. His disciples followed him. 40 When they reached the place, Jesus spoke. ‘Pray that you won’t fall into sin when you are tempted,’ he said to them. 41 Then he went a short distance away from them. There he got down on his knees and prayed. 42 He said, ‘Father, if you are willing, take this cup of suffering away from me. But do what you want, not what I want.’ 43 An angel from heaven appeared to Jesus and gave him strength. 44 Because he was very sad and troubled, he prayed even harder. His sweat was like drops of blood falling to the ground. 45 After that, he got up from prayer and went back to the disciples. He found them sleeping. They were worn out because they were very sad. 46 ‘Why are you sleeping?’ he asked them. ‘Get up! Pray that you won’t fall into sin when you are tempted.’ 47 While Jesus was still speaking, a crowd came up. The man named Judas was leading them. He was one of the 12 disciples. Judas approached Jesus to kiss him. 48 But Jesus asked him, ‘Judas, are you handing over the Son of Man with a kiss?’ 49 Jesus’ followers saw what was going to happen. So they said, ‘Lord, should we use our swords against them?’ 50 One of them struck the slave of the high priest and cut off his right ear. 51 But Jesus answered, ‘Stop this!’ And he touched the man’s ear and healed him. 52 Then Jesus spoke to the chief priests, the officers of the temple guard, and the elders. They had all come for him. ‘Am I leading a band of armed men against you?’ he asked. ‘Do you have to come with swords and clubs? 53 Every day I was with you in the temple courtyard. And you didn’t lay a hand on me. But this is your hour. This is when darkness rules.’ 54 Then the men arrested Jesus and led him away. They took him into the high priest’s house. Peter followed from far away. 55 Some people there started a fire in the middle of the courtyard. Then they sat down together. Peter sat down with them. 56 A female servant saw him sitting there in the firelight. She looked closely at him. Then she said, ‘This man was with Jesus.’ 57 But Peter said he had not been with him. ‘Woman, I don’t know him,’ he said. 58 A little later someone else saw Peter. ‘You also are one of them,’ he said. ‘No’, Peter replied. ‘I’m not!’ 59 About an hour later, another person spoke up. ‘This fellow must have been with Jesus,’ he said. ‘He is from Galilee.’ 60 Peter replied, ‘Man, I don’t know what you’re talking about!’ Just as he was speaking, the cockerel crowed. 61 The Lord turned and looked right at Peter. Then Peter remembered what the Lord had spoken to him. ‘The cockerel will crow today,’ Jesus had said. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ 62 Peter went outside. He broke down and cried. 63 There were men guarding Jesus. They began laughing at him and beating him. 64 They blindfolded him. They said, ‘Prophesy! Who hit you?’ 65 They also said many other things to make fun of him. 66 At dawn the elders of the people met together. These included the chief priests and the teachers of the law. Jesus was led to them. 67 ‘If you are the Messiah,’ they said, ‘tell us.’ Jesus answered, ‘If I tell you, you will not believe me. 68 And if I asked you, you would not answer. 69 But from now on, the Son of Man will be seated at the right hand of the mighty God.’ 70 They all asked, ‘Are you the Son of God then?’ He replied, ‘You say that I am.’ 71 Then they said, ‘Why do we need any more witnesses? We have heard it from his own lips.’ 

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised)
Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.®
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Luke 22

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Mt 26:1; Mt 26:2; Mt 26:14; Mr 14:1; Mr 14:2; Mr 14:10; Joh 11:45) 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:27) 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Mt 26:14; Mr 14:10; Joh 13:2; Joh 13:27) 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Zec 11:12) 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (De 16:1; Mt 26:17; Mr 14:12; Joh 13:1) 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Mt 26:20; Mr 14:17) 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Lu 14:15; Ac 10:41; Re 19:9) 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Mt 26:29; Mr 14:25) 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Mt 26:26; Mr 14:22; 1Co 11:24) 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Co 10:16) 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Ps 41:9; Mt 26:21; Mr 14:18; Joh 13:21; Joh 13:26) 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Mt 26:24; Ac 2:23; Ac 4:28) 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Mt 26:22; Joh 13:22; Joh 13:25) 24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Mr 9:34; Lu 9:46) 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Mt 20:25; Mr 10:42) 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Mt 20:26; Lu 9:48; 1Pe 5:3) 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Mt 20:28; Lu 12:37; Joh 13:13; Joh 13:14; Php 2:7) 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Heb 4:15) 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Mt 24:47; Lu 12:32; 2Co 1:7; 2Ti 2:12) 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Ps 49:14; Mt 8:11; Mt 19:28; Lu 14:15; 1Co 6:2; Re 3:21; Re 19:9; Re 20:4) 31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Am 9:9; Mt 26:31; Mr 4:27; Joh 13:36; 1Pe 5:8) 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Ps 51:13; Joh 17:9; Joh 21:15) 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Mt 26:34; Mr 14:30; Joh 13:38) 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Mt 10:9; Mt 10:10; Mr 6:8; Lu 9:3; Lu 10:4) 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Isa 53:12; Mr 15:28) 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. 39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Mt 26:36; Mr 14:32; Lu 21:37; Joh 18:1) 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Mt 6:13; Mt 26:41; Mr 14:38) 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Mt 26:39; Mr 14:35) 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Joh 5:30; Joh 6:38) 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Mt 4:11) 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Joh 12:27; Heb 5:7) 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Lu 22:40) 47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Mt 26:47; Mr 14:32; Mr 14:43; Joh 18:1; Joh 18:3) 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Mt 26:51; Mr 14:47; Joh 18:10) 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Mt 26:55; Mr 14:48) 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Mt 26:57; Mt 26:58; Mt 26:69; Mr 14:53; Mr 14:66; Joh 18:12; Joh 18:15; Joh 18:24; Joh 18:25) 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Mt 26:69; Mr 14:66; Joh 18:17; Joh 18:18) 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Mt 26:71; Mr 14:69; Joh 18:25) 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Mt 26:73; Mr 14:70; Joh 18:26) 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:34; Mt 26:75; Mr 14:30; Mr 14:72; Joh 13:38) 62 И излезе вън и плака горко. 63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Mt 26:67; Mt 26:68; Mr 14:65) 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: (Ps 2:2; Mt 26:59; Mt 27:1; Mr 14:55; Mr 15:1; Joh 18:19; Joh 18:28; Ac 4:26; Ac 22:5) 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Mt 26:63; Mr 14:61) 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Ps 110:1; Mt 26:64; Mr 14:62; Joh 6:62; Heb 1:3; Heb 8:1) 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Mt 26:64; Mr 14:62) 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Mt 26:65; Mr 14:63) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.