1All the kings who ruled west of the River Jordan heard about the battles Israel had won. That included the kings who ruled in the central hill country and the western hills. It also included those who ruled along the entire coast of the Mediterranean Sea all the way to Lebanon. They were the kings of the Hittites, Amorites, Canaanites, Perizzites, Hivites and Jebusites.2They brought their armies together to fight against Joshua and Israel.3The people of Gibeon heard about what Joshua had done to Jericho and Ai.4So they decided to trick the Israelites. They packed supplies as if they were going on a long trip. They loaded their donkeys with old sacks and old wineskins. The wineskins were cracked but had been mended.5They put worn-out sandals on their feet. The sandals had been patched. They also wore old clothes. All the bread they took along was dry and mouldy.6They went to Joshua in the camp at Gilgal. They spoke to him and the Israelites. They said, ‘We’ve come from a country that’s far away. Make a peace treaty with us.’7The Israelites said to the Hivites, ‘But suppose you live close to us. If you do, we can’t make a peace treaty with you.’8‘We’ll serve you,’ they said to Joshua. But Joshua asked, ‘Who are you? Where do you come from?’9They answered, ‘We’ve come from a country that’s very far away. We’ve come because the LORD your God is famous. We’ve heard reports about him. We’ve heard about everything he did in Egypt.10We’ve heard about everything he did to Sihon and Og. They were the two kings of the Amorites. They ruled east of the River Jordan. Sihon was the king of Heshbon. Og was the king of Bashan. He ruled in Ashtaroth.11Our elders and all the people living in our country spoke to us. They said, “Take supplies for your trip. Go and meet the Israelites. Say to them, ‘We’ll serve you. Make a peace treaty with us.’ ”12Look at our bread. It was warm when we packed it. We packed it at home the day we left to come and see you. But look at how dry and mouldy it is now.13When we filled these wineskins, they were new. But look at how cracked they are now. And our clothes and sandals are worn out because we’ve travelled so far.’14The Israelites looked over the supplies those people had brought. But they didn’t ask the LORD what they should do.15Joshua made a peace treaty with the people who had come. He agreed to let them live. The leaders of the community gave their word that they agreed with the treaty.16So the Israelites made a peace treaty with the people of Gibeon. But three days later they heard that the people of Gibeon lived close to them.17So the Israelites started out to go to the cities of those people. On the third day they came to Gibeon, Kephirah, Beeroth and Kiriath Jearim.18But they didn’t attack those cities. That’s because the leaders of the community had given their word and made a peace treaty with them. They had given their word in the name of the LORD, the God of Israel. The whole community told the leaders they weren’t happy with them.19But all the leaders answered, ‘We’ve made a peace treaty with them. We’ve given our word in the name of the LORD, the God of Israel. So we can’t touch them now.20But here is what we’ll do to them. We’ll let them live. Then the LORD won’t be angry with us because we didn’t keep our promise.’21They continued, ‘Let them live. But make them cut wood and carry water to serve the whole community.’ So the leaders kept their promise to them.22Joshua sent for the people of Gibeon. He said to them, ‘Why did you trick us? You said, “We live far away from you.” But in fact you live close to us.23So now you are under a curse. You will always serve us. You will always cut wood and carry water for the house of my God.’24They answered Joshua, ‘We were clearly told what the LORD your God had commanded his servant Moses to do. He commanded him to give you the whole land. He also ordered him to wipe out all its people to make room for you. So we were afraid you would kill us. That’s why we tricked you.25We are now under your control. Do to us what you think is good and right.’26So Joshua saved the people of Gibeon. He didn’t let the Israelites kill them.27That day he made them cut wood and carry water. They had to serve the community of Israel. They also had to do work connected with the altar of the LORD. The altar would be at the place the LORD would choose. And they still serve the Israelites to this day.
1А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, (Ex 3:17; Ex 23:23; Nu 34:6)2се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. (Ps 83:3; Ps 83:5)3А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, (Jos 6:27; Jos 10:2; 2Sa 21:1; 2Sa 21:2)4постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;5обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.6Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. (Jos 5:10)7Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? (Ex 23:32; De 7:2; De 20:16; Jos 11:19; Jud 2:2)8Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? (De 20:11; 2Ki 10:5)9А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, (Ex 15:14; De 20:15)10и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. (Nu 21:24; Nu 21:33)11Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.12Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.13Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.14Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. (Nu 27:21; Jud 1:1; 1Sa 22:10; 1Sa 23:10; 1Sa 23:11; 1Sa 30:8; 2Sa 2:1; 2Sa 5:19; Isa 30:1; Isa 30:2)15Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. (Jos 11:19; 2Sa 21:2)16А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.17Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. (Jos 18:25; Jos 18:26; Jos 18:28; Ezr 2:25)18Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. (Ps 15:4; Ec 5:2)19Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.20Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. (2Sa 21:1; 2Sa 21:2; 2Sa 21:6; Eze 17:13; Eze 17:15; Eze 17:18; Eze 17:19; Zec 5:3; Zec 5:4; Mal 3:5)21Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. (De 29:11; Jos 9:15)22Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? (Jos 9:6; Jos 9:9; Jos 9:16)23Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. (Ge 9:25; Jos 9:21; Jos 9:27)24А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. (Ex 15:14; Ex 23:32; De 7:1; De 7:2)25Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. (Ge 16:6)26И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.27Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес. (De 12:5; Jos 9:21; Jos 9:23)