1A message from the LORD came to Jeremiah. It came in the 10th year that Zedekiah was king of Judah. It was in the 18th year of the rule of Nebuchadnezzar.2The armies of the king of Babylon were getting ready to attack Jerusalem. Jeremiah the prophet was being held as a prisoner. He was kept in the courtyard of the guard. It was part of Judah’s royal palace.3Zedekiah, the king of Judah, had made Jeremiah a prisoner there. Zedekiah had said to him, ‘Why do you prophesy as you do? You say, “The LORD says, ‘I am about to hand over this city to the king of Babylon. He will capture it.4Zedekiah, the king of Judah, will not escape from the powerful hands of the armies of Babylon. He will certainly be handed over to the king of Babylon. Zedekiah will speak with him face to face. He will see him with his own eyes.5Nebuchadnezzar will take Zedekiah to Babylon. Zedekiah will remain there until I deal with him,’ announces the LORD. ‘Suppose you fight against the armies of Babylon. If you do, you will not succeed.’ ” ’6Jeremiah said, ‘A message from the LORD came to me. The LORD said,7“Hanamel is going to come to you. He is the son of your uncle Shallum. Hanamel will say, ‘Buy my field at Anathoth. You are my closest relative. So it’s your right and duty to buy it.’ ”8‘Then my cousin Hanamel came to me. I was in the courtyard of the guard. It happened just as the LORD had said it would. Hanamel said, “Buy my field at Anathoth. It is in the territory of Benjamin. It is your right to buy it and own it. So buy it for yourself.” ‘I knew that this was the LORD’s message.9So I bought the field at Anathoth from my cousin Hanamel. I weighed out 204 grams of silver for him.10I signed and sealed the deed of purchase. I had some people witness everything. And I weighed out the silver on the scales.11There were two copies of the deed. One was sealed and the other wasn’t. The deed included the terms and conditions of the sale.12I gave Baruch the copies of the deed. My cousin Hanamel saw me do this. The witnesses who had signed the deed were there too. So were all the Jews who were sitting in the courtyard of the guard. Baruch was the son of Neriah. Neriah was the son of Mahseiah.13‘I gave Baruch directions in front of all of them. I said,14“The LORD who rules over all is the God of Israel. He says, ‘Take this deed of purchase. Take the sealed and unsealed copies. Put them in a clay jar. Then they will last a long time.’15The LORD who rules over all is the God of Israel. He says, ‘Houses, fields and vineyards will again be bought in this land.’ ”16‘I gave the deed of purchase to Baruch, the son of Neriah. Then I prayed to the LORD. I said,17‘ “LORD and King, you have reached out your great and powerful arm. You have made the heavens and the earth. Nothing is too hard for you.18You show your love to thousands of people. But you cause the sins of parents to affect even their children. Great and powerful God, your name is the LORD Who Rules Over All.19Your purposes are great. Your acts are mighty. Your eyes see everything people do. You reward each one of them in keeping with their conduct. You do this based on what they have done.20You performed signs and wonders in Egypt. And you have continued to do them to this day. You have done them in Israel and among all people. You are still known for doing them.21You brought your people Israel out of Egypt. You did it with signs and wonders. You reached out your mighty hand and powerful arm. You did great and wonderful things.22You gave Israel this land that you promised to their people of long ago. It is a land that has plenty of milk and honey.23Israel came in and took it over. But they did not obey you. They didn’t follow your law. They didn’t do what you commanded them to do. So you brought all this trouble on them.24‘ “See how ramps are built up against Jerusalem’s walls to attack it. The city will be handed over to the armies of Babylon. They are attacking it. It will fall because of war, hunger and plague. What you said would happen is now happening, as you can see.25LORD and King, the city will be handed over to the armies of Babylon. In spite of that, you tell me to buy a field. You say, ‘Pay for it with silver. And have the sale witnessed.’ ” ’26Then a message from the LORD came to Jeremiah. The LORD said,27‘I am the LORD. I am the God of all people. Is anything too hard for me?’28So the LORD says, ‘I am about to hand this city over to the armies of Babylon. I will give it to Nebuchadnezzar, the king of Babylon. He will capture it.29The armies of Babylon are now attacking this city. They will come in and set it on fire. They will burn it down. They will burn down the houses where the people made me very angry. They burned incense on their roofs to the god named Baal. And they poured out drink offerings to other gods.30‘The people of Israel and Judah have done nothing but evil in my eyes. They have done it since the nation was young. In fact, they have done nothing but make me very angry. They have worshipped statues of gods their own hands have made,’ announces the LORD.31‘This city has always stirred up my great anger. It has done it since the day it was built. Now I must remove it from my sight.32The people of Israel and Judah have made me very angry. They have done many evil things. They, their kings and officials have sinned. So have their priests and prophets. And the people of Judah and Jerusalem have also sinned.33They turned their backs to me. They would not face me. I taught them again and again. But they would not listen or pay attention when they were corrected.34They set up the hateful statues of their gods. They did it in the house where I have put my Name. They made my house “unclean”.35The people built high places for Baal in the Valley of Ben Hinnom. That is where they sacrifice their children to Molek in the fire. That is something I did not command. It did not even enter my mind. They did something I hate. They made Judah sin.’36Here is what you people of Judah are saying about this city. ‘By war, hunger and plague it will be handed over to the king of Babylon.’ But here is what the LORD, the God of Israel, says.37‘You can be sure that I will gather my people again. I will send them away when my burning anger blazes out against them. But I will bring them back to this place. And I will let them live in safety.38They will be my people. And I will be their God.39I will give them a single purpose in life. Then, they will always have respect for me. Then all will go well for them. And it will also go well for their children after them.40I will make a covenant with them that will last for ever. I promise that I will never stop doing good to them. I will cause them to respect me. Then they will never turn away from me again.41I will take pleasure in doing good things for them. I will certainly plant them in this land. I will do these things with all my heart and soul.’42The LORD says, ‘I have brought all this horrible trouble on these people. But now I will give them all the good things I have promised them.43Once more fields will be bought in this land. It is the land about which you now say, “It is a dry and empty desert. It doesn’t have any people or animals in it. It has been handed over to the armies of Babylon.”44Fields will be bought with silver. Deeds will be signed, sealed and witnessed. That will be done in the territory of Benjamin. It will be done in the villages around Jerusalem and in the towns of Judah. It will also be done in the towns of the central hill country. And it will be done in the towns of the western hills and the Negev Desert. I will bless their people with great success again,’ announces the LORD.
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА в десетата година на Юдейския цар Седекия, която година беше осемнадесетата на Навуходоносор. (2Ki 25:1; 2Ki 25:2; Jer 39:1)2По това време войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим; а пророк Йеремия беше затворен в двора на стражата, която беше в двореца на Юдейския цар. (Ne 3:25; Jer 33:1; Jer 37:21; Jer 38:6; Jer 39:14)3Защото Юдейският цар Седекия го беше затворил и му беше казал: Защо пророкуваш, като казваш: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее; (Jer 34:2)4и Юдейският цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи; (Jer 34:3; Jer 38:18; Jer 38:23; Jer 39:5; Jer 52:9)5и той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там, докато го посетя, казва ГОСПОД; и ако воювате против халдейците, няма да успеете? (Jer 21:4; Jer 27:22; Jer 33:5)6Йеремия отговори: ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:7Ето, Анамеил, син на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на близък сродник да я откупиш. (Le 25:24; Le 25:25; Le 25:32; Ru 4:4)8И така, чичовият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според ГОСПОДНЕТО слово, и ми каза: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш и на тебе – правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това предложение беше ГОСПОДНЕ слово.9И купих нивата, която е в Анатот, от чичовия ми син Анамеил и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро. (Ge 23:16; Zec 11:12)10След като написах записа и ударих печата, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.11Тогава взех записа за покупката – както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения;12и предадох записа за покупката на Варух, син на Нирия, Маасиевия син, пред чичовия ми син Анамеил и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всички юдеи, които седяха в двора на стражата. (Isa 8:2; Jer 36:4)13И заръчах на Варух пред тях, като казах:14Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вземи тези записи – този запечатан запис за покупката и този отворен запис – и ги сложи в пръстен съд, за да стоят за дълго време.15Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя. (Jer 32:37; Jer 32:43)16А след като предадох записа за покупката на Варух, Нириевия син, се помолих на ГОСПОДА:17О, ГОСПОДИ ЙЕХОВА; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе, (Ge 18:14; 2Ki 19:15; Jer 32:14; Lu 1:37)18Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазвата на децата им след тях; великият, могъщественият Бог, ГОСПОД на Силите е името Му, (Ex 20:6; Ex 34:7; De 5:9; De 5:10; Isa 9:6; Jer 10:16)19велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всички пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му; (Job 34:21; Ps 33:13; Pr 5:21; Isa 28:29; Jer 16:17; Jer 17:10)20Ти, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израил, и между другите хора, и си придоби име, каквото е днес; (Ex 9:16; 1Ch 17:21; Isa 63:12; Da 9:15)21и си извел народа Си Израил от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас; (Ex 3:8; Ex 3:17; Ex 6:6; 2Sa 7:23; 1Ch 17:21; Ps 136:11; Ps 136:12; Jer 11:5)22и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях – земя, където тече мляко и мед;23и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти и не направиха нито едно нещо от всичко, което си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях цялото това зло. (Ne 9:26; Jer 11:8; Da 9:10)24Ето могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора; и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш! (Jer 14:12; Jer 32:25; Jer 32:36)25А въпреки това, ГОСПОДИ Боже, Ти ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците. (Jer 32:24)26Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:27Ето, Аз съм ГОСПОД, Бог на всяка твар; има ли нещо трудно за Мене? (Nu 6:22; Jer 32:17)28Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе. (Jer 32:3)29И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и като запалят този град, ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадеха на Ваал и правеха възлияния на други богове, и Ме разгневяваха. (Jer 19:13; Jer 21:10; Jer 37:8; Jer 37:10; Jer 52:13)30Защото израилтяните и юдеите са извършвали само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израилтяните не правеха друго освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва ГОСПОД. (Jer 2:7; Jer 3:25; Jer 7:22; Jer 22:21; Eze 20:28)31Защото от деня, когато съградиха този град, дори до днес той е раздразнявал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля от лицето Си (2Ki 23:27; 2Ki 24:3)32поради цялото зло, което израилтяните и юдеите извършиха и Ме раздразняваха – те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Isa 1:4; Isa 1:6; Da 9:8)33Те обърнаха гръб към Мен, а не лице; и при все че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, те пак не послушаха и не приеха поука; (Jer 2:27; Jer 7:13; Jer 7:24)34а поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха; (Jer 7:30; Jer 7:31; Jer 23:11; Eze 8:5; Eze 8:6)35и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете и дъщерите си през огъня на Молох – нещо, което не съм им заповядал, нито е идвала на сърцето Ми мисълта, че ще извършат тази мерзост, за да подтикнат Юда да съгрешава. (Le 18:21; 1Ki 11:33; Jer 7:31; Jer 19:5)36И така, сега така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар с меч, глад и мор: (Jer 32:24)37Ето, ще ги събера от всички страни, където ги бях изгонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност; (De 30:3; Jer 23:3; Jer 23:6; Jer 29:14; Jer 31:10; Jer 33:16; Eze 37:21)38и те ще Ми бъдат народ, и Аз ще им бъда Бог; (Jer 24:7; Jer 30:22; Jer 31:33)39и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги – за тяхно добро и за доброто на децата им след тях; (Jer 7:24; Eze 11:19; Eze 11:20)40и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да ги диря, за да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене; (Isa 55:3; Jer 31:31; Jer 31:33)41дори ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тази земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа. (De 30:9; Jer 24:6; Jer 31:28; Am 9:15; Zep 3:17)42Защото така казва ГОСПОД: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху тях и цялото добро, което съм им обещал. (Jer 31:28)43Ще се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците. (Jer 32:15; Jer 33:10)44Ще купуват ниви с пари и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от плена им, казва ГОСПОД. (Jer 17:26; Jer 33:7; Jer 33:11; Jer 33:26)