1The LORD told me, ‘Shout out loud. Do not hold back. Raise your voice like a trumpet. Tell my people that they have refused to obey me. Tell the family of Jacob how much they have sinned.2Day after day they worship me. They seem ready and willing to know how I want them to live. They act as if they were a nation that does what is right. They act as if they have not turned away from my commands. They claim to want me to give them fair decisions. They seem ready and willing to come near and worship me.3“We have gone without food,” they say. “Why haven’t you noticed it? We have made ourselves suffer. Why haven’t you paid any attention to us?” ‘On the day when you fast, you do as you please. You take advantage of all your workers.4When you fast, it ends in arguing and fighting. You hit one another with your fists. That is an evil thing to do. The way you are now fasting keeps your prayers from being heard in heaven.5Do you think that is the way I want you to fast? Is it only a time for people to make themselves suffer? Is it only for people to bow their heads like tall grass bent by the wind? Is it only for people to lie down in ashes and clothes of mourning? Is that what you call a fast? Do you think I can accept that?6‘Here is the way I want you to fast. ‘Set free those who are held by chains without any reason. Untie the ropes that hold people as slaves. Set free those who are crushed. Break every evil chain.7Share your food with hungry people. Provide homeless people with a place to stay. Give naked people clothes to wear. Provide for the needs of your own family.8Then the light of my blessing will shine on you like the rising sun. I will heal you quickly. I will march out ahead of you. And my glory will follow behind you and guard you. That’s because I always do what is right.9You will call out to me for help. And I will answer you. You will cry out. And I will say, “Here I am.” ‘Get rid of the chains you use to hold others down. Stop pointing your finger at others as if they had done something wrong. Stop saying harmful things about them.10Work hard to feed hungry people. Satisfy the needs of those who are crushed. Then my blessing will light up your darkness. And the night of your suffering will become as bright as the noonday sun.11I will always guide you. I will satisfy your needs in a land baked by the sun. I will make you stronger. You will be like a garden that has plenty of water. You will be like a spring whose water never runs dry.12Your people will rebuild the cities that were destroyed long ago. And you will build again on the old foundations. You will be called One Who Repairs Broken Walls. You will be called One Who Makes City Streets Like New Again.13‘Do not work on the Sabbath day. Do not do just anything you want to on my holy day. Make the Sabbath a day you can enjoy. Honour the LORD’s holy day. Do not work on it. Do not do just anything you want to. Do not talk about things that are worthless.14Then you will find your joy in me. I will give you control over the most important places in the land. And you will enjoy all the good things in the land I gave your father Jacob.’ The LORD has spoken.
1Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом – греховете им.2При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.3Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. (Le 16:29; Le 16:31; Le 23:27; Mal 3:14)4Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. (1Ki 21:9; 1Ki 21:12; 1Ki 21:13)5Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на ГОСПОДА? (Le 16:29; Es 4:3; Job 2:8; Da 9:3; Jon 3:6; Zec 7:5)6Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? (Ne 5:10; Ne 5:12; Jer 34:9)7Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? (Ge 29:14; Ne 5:5; Job 31:19; Eze 18:7; Eze 18:16; Mt 25:35)8Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНЯ ще ти бъде задна стража. (Ex 14:19; Job 11:17; Isa 52:12)9Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, (Ps 12:2)10ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне;11ГОСПОД ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.12И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места[1]; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване. (Isa 61:4)13Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на ГОСПОДА, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, (Isa 56:2)14тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата ГОСПОДНИ изговориха това. (De 32:13; De 33:29; Job 22:26; Isa 1:20; Isa 40:5; Mic 4:4)