1When two full years had passed, Pharaoh had a dream. In his dream, he was standing by the River Nile.2Seven cows came up out of the river. They looked healthy and fat. They were eating some of the tall grass growing along the river.3After them, seven other cows came up out of the Nile. They looked ugly and skinny. They were standing beside the other cows on the riverbank.4The ugly, skinny cows ate up the seven cows that looked healthy and fat. Then Pharaoh woke up.5He fell asleep again and had a second dream. In that dream, seven ears of corn were growing on one stem. They were healthy and good.6After them, seven other ears of corn came up. They were thin and dried up by the east wind.7The thin ears of corn swallowed up the seven healthy, full ears. Then Pharaoh woke up. It had been a dream.8In the morning he was worried. So he sent for all the magicians and wise men of Egypt. Pharaoh told them his dreams. But no one could tell him what they meant.9Then the chief wine taster spoke up. He said to Pharaoh, ‘Now I remember that I’ve done something wrong.10Pharaoh was once angry with his servants. He put me and the chief baker in prison. We were in the house of the captain of the palace guard.11Each of us had a dream the same night. Each dream had its own meaning.12A young Hebrew servant was there with us. He was a servant of the captain of the guard. We told him our dreams. And he explained them to us. He told each of us the meaning of our dreams.13Things turned out exactly as he said they would. I was given back my job. The other man had a pole stuck through his body.’14So Pharaoh sent for Joseph. He was quickly brought out of the prison. Joseph shaved and changed his clothes. Then he came to Pharaoh.15Pharaoh said to Joseph, ‘I had a dream. No one can tell me what it means. But I’ve heard that when you hear a dream you can explain it.’16‘I can’t do it,’ Joseph replied to Pharaoh. ‘But God will give Pharaoh the answer he wants.’17Then Pharaoh told Joseph what he had dreamed. He said, ‘I was standing on the bank of the River Nile.18Seven cows came up out of the river. They were fat and looked healthy. They were eating the tall grass growing along the river.19After them, seven other cows came up. They were bony and very ugly and thin. I had never seen such ugly cows in the whole land of Egypt.20The thin, ugly cows ate up the seven fat cows that came up first.21But no one could tell that the thin cows had eaten the fat cows. That’s because the thin cows looked just as ugly as they had before. Then I woke up.22‘In my dream I also saw seven ears of corn. They were full and good. They were all growing on one stem.23After them, seven other ears of corn came up. They were weak and thin and dried up by the east wind.24The thin ears of corn swallowed up the seven good ears. I told my dream to the magicians. But none of them could explain it to me.’25Then Joseph said to Pharaoh, ‘Both of Pharaoh’s dreams have the same meaning. God has shown Pharaoh what he is about to do.26The seven good cows are seven years. And the seven good ears of corn are seven years. Both dreams mean the same thing.27The seven thin, ugly cows that came up later are seven years. So are the seven worthless ears of corn dried up by the east wind. They are seven years when there won’t be enough food.28‘It’s just as I said to Pharaoh. God has shown Pharaoh what he’s about to do.29Seven years with plenty of food are coming to the whole land of Egypt.30But seven years when there won’t be enough food will follow them. Then everyone will forget about all the food Egypt had. Terrible hunger will destroy the land.31There won’t be anything left to remind people of the years when there was plenty of food in the land. That’s how bad the hunger that follows will be.32God gave the dream to Pharaoh in two forms. That’s because the matter has been firmly decided by God. And it’s because God will do it soon.33‘So Pharaoh should look for a wise and understanding man. He should put him in charge of the land of Egypt.34Pharaoh should appoint officials to be in charge of the land. They should take a fifth of the harvest in Egypt during the seven years when there’s plenty of food.35They should collect all the extra food of the good years that are coming. Pharaoh should give them authority to store up the corn. They should keep it in the cities for food.36The corn should be stored up for the country to use later. It will be needed during the seven years when there isn’t enough food in Egypt. Then the country won’t be destroyed just because it doesn’t have enough food.’37The plan seemed good to Pharaoh and all his officials.38So Pharaoh said to them, ‘The spirit of God is in this man. We can’t find anyone else like him, can we?’39Then Pharaoh said to Joseph, ‘God has made all this known to you. No one is as wise and understanding as you are.40You will be in charge of my palace. All my people must obey your orders. I will be greater than you only because I’m the one who sits on the throne.’
Joseph is put in charge of Egypt
41So Pharaoh said to Joseph, ‘I’m putting you in charge of the whole land of Egypt.’42Then Pharaoh took from his finger the ring he used to give his official stamp. He put it on Joseph’s finger. He dressed him in robes made out of fine linen. He put a gold chain around Joseph’s neck.43He also made him ride in a chariot. Joseph was now next in command after Pharaoh. People went in front of Joseph and shouted, ‘Get down on your knees!’ By doing all these things, Pharaoh put Joseph in charge of the whole land of Egypt.44Then Pharaoh said to Joseph, ‘I am Pharaoh. But unless you give an order, no one will do anything in the whole land of Egypt.’45Pharaoh gave Joseph the name Zaphenath-Paneah. He gave Joseph a wife. She was Asenath, the daughter of Potiphera. Potiphera was the priest of On. Joseph travelled all over the land of Egypt.46Joseph was 30 years old when he began serving Pharaoh, the king of Egypt. He left Pharaoh’s palace and travelled all over Egypt.47During the seven years there was plenty of food. The land produced more than the people needed.48Joseph collected all the extra food produced in those seven years in Egypt. He stored it in the cities. In each city he stored up the food grown in the fields around it.49Joseph stored up huge amounts of corn. There was as much of it as sand by the sea. There was so much corn it couldn’t be measured. So Joseph stopped keeping records of it.50Before the years when there wasn’t enough food, two sons were born to Joseph. He had them by Asenath, the daughter of Potiphera. Potiphera was the priest of On.51Joseph named his first son Manasseh. That’s because he said, ‘God has made me forget all my trouble and my father’s whole family.’52He named the second son Ephraim. That’s because he said, ‘God has given me children in the land where I’ve suffered so much.’53The seven years when there was plenty of food in Egypt came to an end.54Then the seven years when there wasn’t enough food began. It happened just as Joseph had said it would. There wasn’t enough food in any of the other lands. But in the whole land of Egypt there was food.55When all the people of Egypt began to get hungry, they cried out to Pharaoh for food. He told all the Egyptians, ‘Go to Joseph. Do what he tells you.’56There wasn’t enough food anywhere in the country. So Joseph opened the storerooms. He sold corn to the Egyptians because people were very hungry all over Egypt.57People from all over the world came to Egypt. They came to buy corn from Joseph. That’s because people were very hungry everywhere.
1Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Ex 7:11; Ex 7:22; Isa 29:14; Da 1:20; Da 2:1; Da 2:2; Da 4:5; Da 4:7; Da 4:19; Mt 2:1)9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Ge 39:20; Ge 40:2; Ge 40:3)11И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Ge 40:5)12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Ge 37:36; Ge 40:12)13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Ge 40:22)14Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1Sa 2:8; Ps 105:20; Ps 113:7; Ps 113:8; Da 2:25)15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Ge 41:12; Ps 25:14; Da 5:16)16А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Ge 40:8; Da 2:22; Da 2:28; Da 2:30; Da 2:47; Da 4:2; Ac 3:12; 2Co 3:5)17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Ge 41:1)18И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.20И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Ge 41:8; Da 4:7)25Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Re 4:1)26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (2Ki 8:1)28Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Ge 41:25)29Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. (Ge 41:47)30А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Ge 41:54; Ge 47:13)31Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Nu 23:19; Isa 46:10; Isa 46:11)33И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. (Pr 6:6)35Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Ge 41:48)36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Ge 47:15; Ge 47:19)
Йосиф – управител на Египет
37Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Ps 105:19; Ac 7:10)38И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Nu 27:18; Job 32:8; Pr 2:6; Da 4:8; Da 4:18; Da 5:11; Da 5:14; Da 6:3)39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Ps 105:21; Ps 105:22; Ac 7:10)41Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. (Da 6:3)42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Es 3:10; Es 8:2; Es 8:8; Es 8:15; Da 5:7; Da 5:29)43После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. (Ge 42:6; Ge 45:8; Ge 45:26; Es 6:9; Ac 7:10)44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. (1Sa 16:21; 1Ki 12:6; 1Ki 12:8; Da 1:19)47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Ge 22:17; Jud 7:12; 1Sa 13:5; Ps 78:27)50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Ge 46:20; Ge 48:5)51Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Ge 49:22)53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. (Ge 41:30; Ps 105:16; Ac 7:11)55Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. (Ge 42:6; Ge 47:14; Ge 47:24)57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (De 9:28)