from Biblica1The war between Saul’s royal house and David’s royal house lasted a long time. David grew stronger and stronger. But the royal house of Saul grew weaker and weaker.2Sons were born to David in Hebron. His first son was Amnon. Amnon’s mother was Ahinoam from Jezreel.3His second son was Kileab. Kileab’s mother was Abigail. She was Nabal’s widow from Carmel. The third son was Absalom. His mother was Maakah. She was the daughter of Talmai, the king of Geshur.4The fourth son was Adonijah. His mother was Haggith. The fifth son was Shephatiah. His mother was Abital.5The sixth son was Ithream. His mother was David’s wife Eglah. Those sons were born to David in Hebron.
Abner goes over to David’s side
6The fighting continued between David’s royal house and Saul’s royal house. Abner gained more and more power in the royal house of Saul.7While Saul was still alive, he had a concubine named Rizpah. She was the daughter of Aiah. Ish-Bosheth said to Abner, ‘Why did you sleep with my father’s concubine?’8Abner was very angry because of what Ish-Bosheth said. So Abner answered, ‘Do you think I’m only a dog’s head? Am I on Judah’s side? To this day I’ve been faithful to the royal house of your father Saul. I’ve been faithful to his family and friends. I haven’t handed you over to David. But now you claim that I’ve sinned with this woman!9I will do for David what the LORD promised him. If I don’t, may God punish me greatly.10I’ll take the kingdom away from Saul’s royal house. I’ll set up the throne of David’s kingdom over Israel and Judah. He will rule from Dan all the way to Beersheba.’11Ish-Bosheth didn’t dare to say another word to Abner. He was much too afraid of him.12Then Abner sent messengers to David to speak for him. They said, ‘Who will rule over this land? Make a covenant with me. Then I’ll help you bring all the Israelites over to your side.’13‘Good’, said David. ‘I will make a covenant with you. But there’s one thing I want you to do. Bring Saul’s daughter Michal to me. Don’t come to see me unless she’s with you.’14Then David sent messengers to Saul’s son Ish-Bosheth. He ordered them to say, ‘Give me my wife Michal. She was promised to me. I paid for her the price that was demanded. I paid for her with the skins of 100 circumcised Philistines.’15So Ish-Bosheth gave the order. He sent men who took Michal away from her husband Paltiel. Paltiel was the son of Laish.16But her husband followed her to Bahurim. He was crying all the way. Then Abner said to him, ‘Go back home!’ So he did.17Abner talked with the elders of Israel. He said, ‘For some time you have wanted to make David your king.18Now do it! The LORD made a promise to David. He said, “I will rescue my people Israel from the power of the Philistines. I will also rescue them from all their enemies. I will rescue them through my servant David.” ’19Abner also spoke to the people of Benjamin in person. Then he went to Hebron to tell David everything. He told him what Israel and all the people of Benjamin wanted to do.20Abner had 20 men with him. They came to David at Hebron. So David prepared a feast for Abner and his men.21Then Abner said to David, ‘Let me go right now. I’ll gather together all the Israelites for you. After all, you are now my king and master. The people can make a covenant with you. Then you can rule over everyone you want to.’ So David sent Abner away. And he went in peace.
Joab murders Abner
22Just then David’s men and Joab came back from attacking their enemies. They brought with them the large amount of goods they had taken. But Abner wasn’t with David in Hebron anymore. That’s because David had sent him away, and he had gone in peace.23Joab and all the soldiers with him arrived. Then he was told that Abner, the son of Ner, had come to see the king. He was told that the king had sent Abner away. He was also told that Abner had gone in peace.24So Joab went to the king. He said, ‘What have you done? Abner came to you. Why did you let him get away? Now he’s gone!25You know what Abner, the son of Ner, is like. He came to trick you. He wanted to watch your every move. He came to find out everything you are doing.’26Then Joab left David. He sent messengers to get Abner. They brought Abner back from the well of Sirah. But David didn’t know about it.27When Abner returned to Hebron, Joab took him to one side. He brought him into an inside room. Joab acted as if he wanted to speak to him in private. But he really wanted to get even with him. That’s because Abner had spilled the blood of Joab’s brother Asahel. So Joab stabbed Abner in the stomach, and he died.28Later on, David heard about it. He said, ‘I and the people of my kingdom aren’t guilty of spilling the blood of Abner, the son of Ner. We are free of blame for ever in the sight of the LORD.29May Joab and his whole family line be held accountable for spilling Abner’s blood! May Joab’s family never be without someone who has an open sore or skin disease. May his family never be without someone who has to use a crutch to walk. May his family never be without someone who gets killed by a sword. And may his family never be without someone who doesn’t have enough to eat.’30Joab and his brother Abishai murdered Abner. They did it because he had killed their brother Asahel in the battle at Gibeon.31David spoke to Joab and all the people with him. He said, ‘Tear your clothes. Put on the rough clothing people wear when they’re sad. Mourn when you walk in front of Abner’s body.’ King David himself walked behind it.32Abner’s body was buried in Hebron. The king wept out loud at Abner’s tomb. So did the rest of the people.33King David sang a song of sadness over Abner. He said, ‘Should Abner have died as sinful people do?34His hands were not tied. His feet were not chained. He died as if he had been killed by evil people.’ All the people mourned over Abner again.35Then all of them came and begged David to eat something. They wanted him to eat while it was still day. But David made a promise. He said, ‘I won’t taste bread or anything else before the sun goes down. If I do, may God punish me greatly!’36All the people heard his promise and were pleased. In fact, everything the king did pleased them.37So on that day all the people there and all the Israelites understood. They knew that the king didn’t have anything to do with the murder of Abner, the son of Ner.38The king spoke to his men. He said, ‘Don’t you realise that a great commander has died in Israel today?39I’m the anointed king. But today I’m weak. These sons of Zeruiah are too powerful for me. May the LORD pay back the one who killed Abner! May he pay him back for the evil thing he has done!’
2 Samuel 3
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.2На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. (1Sa 25:43; 1Ch 3:1)3Вторият му – Хилеав[1], от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. (1Sa 27:8; 2Sa 13:37)4Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. (1Ki 1:5)5И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? (2Sa 16:21; 2Sa 21:8; 2Sa 21:10)8Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! (De 23:18; 1Sa 24:15; 2Sa 9:8; 2Sa 16:9)9Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, (Ru 1:17; 1Sa 15:28; 1Sa 16:1; 1Sa 16:12; 1Sa 28:17; 1Ki 19:2; 1Ch 12:23)10като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. (Jud 20:1; 2Sa 17:11; 1Ki 4:25)11И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.13А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. (Ge 43:3; 1Sa 18:20)14И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. (1Sa 18:25; 1Sa 18:27)15И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. (1Sa 25:44)16Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. (2Sa 19:16)17А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;18сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели (2Sa 3:9)19Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. (1Ch 12:29)20И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. (2Sa 3:10; 2Sa 3:12; 1Ki 11:37)22А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.23След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.24Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?25Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. (1Sa 29:6; Isa 37:28)26И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. (1Ki 2:5; 1Ki 2:23; 1Ki 4:6; 1Ki 20:9; 1Ki 20:10)28А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син.29Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. (Le 15:2; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33)30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. (2Sa 2:23)31Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. (Ge 37:34; Jos 7:6; 2Sa 1:2; 2Sa 1:11)32Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.33Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? (2Sa 13:12; 2Sa 13:13)34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.35После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. (Ru 1:17; 2Sa 1:12; 2Sa 12:17; Jer 16:7)36И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.37Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.38А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!39Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му. (2Sa 19:7; 2Sa 19:13; 1Ki 2:5; 1Ki 2:6; 1Ki 2:33; 1Ki 2:34; Ps 28:4; Ps 62:12; 2Ti 4:14)