1David went just beyond the top of the Mount of Olives. Ziba was waiting there to meet him. He was Mephibosheth’s manager. He had several donkeys with saddles on them. They were carrying 200 loaves of bread and 100 raisin cakes. They were also carrying 100 fig cakes and a bottle of wine. The bottle was made out of animal skin.2The king asked Ziba, ‘Why have you brought all these things?’ Ziba answered, ‘The donkeys are for the king’s family to ride on. The bread and fruit are for the people to eat. The wine will make those who get tired in the desert feel like new again.’3Then the king asked, ‘Where is your master’s grandson Mephibosheth?’ Ziba said to him, ‘He’s staying in Jerusalem. He thinks, “Today the Israelites will cause me to rule once again over my grandfather Saul’s kingdom.” ’4Then the king said to Ziba, ‘Everything that belonged to Mephibosheth belongs to you now.’ ‘You are my king and master,’ Ziba said. ‘I make myself humble in front of you. I bow down to you. May you be pleased with me.’
Shimei curses David
5King David approached Bahurim. As he did, a man came out towards him. The man was from the same family group that Saul was from. His name was Shimei. He was the son of Gera. As he came out of the town, he cursed David.6He threw stones at David and all his officials. He did it even though all the troops and the special guard were there. They were to the right and left of David.7As Shimei cursed, he said, ‘Get out! Get out, you murderer! You are a worthless and evil man!8You spilled the blood of a lot of people in Saul’s family. You took over his kingdom. Now the LORD is paying you back. He has handed the kingdom over to your son Absalom. You have been destroyed because you are a murderer!’9Then Abishai, the son of Zeruiah, spoke to the king. He said, ‘King David, why should we let this dead dog curse you? Let me go over there. I’ll cut off his head.’10But the king said, ‘You and Joab are sons of Zeruiah. What does this have to do with you? Maybe the LORD said to him, “Curse David.” If he did, who can ask him, “Why are you doing this?” ’11Then David spoke to Abishai and all his officials. He said, ‘My very own son Absalom is trying to kill me. How much more should this man from Benjamin want to kill me! Leave him alone. Let him curse. The LORD has told him to do it.12Maybe the LORD will see how much I’m suffering. Maybe he’ll bring back to me his covenant blessing instead of his curse I’m hearing today.’13So David and his men kept going along the road. At the same time, Shimei was going along the hillside opposite him. He was cursing David as he went. He was throwing stones at David. He was showering him with dirt.14The king and all the people with him came to the place they had planned to go to. They were very tired. So David rested there.
Ahithophel and Hushai give advice to Absalom
15During that time, Absalom and all the men of Israel came to Jerusalem. Ahithophel was with him.16Then Hushai, the Arkite, went to Absalom. He said to him, ‘May the king live a long time! May the king live a long time!’ Hushai was David’s trusted friend.17Absalom said to Hushai, ‘So this is the way you show love to your friend? If he’s your friend, why didn’t you go with him?’18Hushai said to Absalom, ‘Why should I? You are the one the LORD has chosen. These people and all the men of Israel have also chosen you. I want to be on your side. I want to stay with you.19After all, who else should I serve? Shouldn’t I serve the king’s son? I will serve you, just as I served your father.’20Absalom said to Ahithophel, ‘Give us your advice. What should we do?’21Ahithophel answered, ‘Your father left some concubines behind to take care of the palace. Go and sleep with them. Then all the Israelites will hear about it. They will hear that you have made your father hate you. Everyone with you will be encouraged to give you more support.’22So they set up a tent for Absalom on the roof of the palace. He went in and slept with his father’s concubines. Everyone in Israel saw it.23In those days the advice Ahithophel gave was as good as advice from someone who asks God for guidance. That’s what David and Absalom thought about all of Ahithophel’s advice.
1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2Sa 9:2; 2Sa 15:30; 2Sa 15:32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2Sa 15:23; 2Sa 17:29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2Sa 19:27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Pr 18:13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2Sa 19:16; 1Ki 2:8; 1Ki 2:44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (De 13:13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Jud 9:24; Jud 9:56; Jud 9:57; 2Sa 1:16; 2Sa 3:28; 2Sa 3:29; 2Sa 4:11; 2Sa 4:12; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Ex 22:28; 1Sa 24:15; 2Sa 9:8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2Sa 19:22; 2Ki 18:25; La 3:28; Ro 9:20; 1Pe 2:23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Ge 15:4; 2Sa 12:11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Ro 8:28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2Sa 15:37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2Sa 15:37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2Sa 19:25; Pr 17:17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2Sa 15:34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Ge 34:30; 1Sa 13:4; 2Sa 2:7; 2Sa 15:16; 2Sa 20:3; Zec 8:13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2Sa 12:11; 2Sa 12:12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2Sa 15:12)