1The king of Ammon died. His son Hanun became the next king after him.2David thought, ‘I’m going to be kind to Hanun. His father Nahash was kind to me.’ So David sent messengers to Hanun. He wanted them to tell Hanun how sad he was that Hanun’s father had died. David’s messengers went to the land of Ammon.3The Ammonite commanders spoke to their master Hanun. They said, ‘David has sent messengers to tell you he is sad. They say he wants to honour your father. But the real reason they’ve come is to look the city over. They want to destroy it.’4So Hanun grabbed David’s messengers. He shaved off half of each man’s beard. He cut their clothes off just below the waist and left them half naked. Then he sent them away.5David was told about it. So he sent messengers to his men because they were filled with shame. King David said to them, ‘Stay at Jericho until your beards grow out again. Then come back here.’6The Ammonites realised that what they had done had made David very angry with them. So they hired 20,000 Aramean soldiers who were on foot. The soldiers came from Beth Rehob and Zobah. The Ammonites also hired the king of Maakah and 1,000 men. And they hired 12,000 men from Tob.7David heard about it. So he sent Joab out with the entire army of Israel’s fighting men.8The Ammonites marched out. They took up their battle positions at the entrance of their city gate. The Arameans of Zobah and Rehob gathered their troops together in the open country. So did the men of Tob and Maakah.9Joab saw that there were lines of soldiers in front of him and behind him. So he chose some of the best troops in Israel. He sent them to march out against the Arameans.10He put the rest of the men under the command of his brother Abishai. Joab sent them to march out against the Ammonites.11He said, ‘Suppose the Arameans are too strong for me. Then you must come and help me. But suppose the Ammonites are too strong for you. Then I’ll come and help you.12Be strong. Let’s be brave as we fight for our people and the cities of our God. The LORD will do what he thinks is best.’13Then Joab and the troops with him marched out to attack the Arameans. They ran away from him.14The Ammonites realised that the Arameans were running away. So they ran away from Abishai. They went inside the city. After Joab had fought against the Ammonites, he went back to Jerusalem.15The Arameans saw that they had been driven away by Israel. So they brought their troops together.16Hadadezer had some Arameans brought from east of the River Euphrates. They went to Helam under the command of Shobak. He was the commander of Hadadezer’s army.17David was told about it. So he gathered the whole army of Israel together. They went across the River Jordan to Helam. The Arameans lined up their soldiers to go to war against David. They began to fight against him.18But then they ran away from Israel. David killed 700 of their chariot riders. He killed 40,000 of their soldiers who were on foot. He also struck down Shobak, the commander of their army. Shobak died there.19All the kings who were under the rule of Hadadezer saw that Israel had won the battle over them. So they made a peace treaty with the Israelites. They were brought under Israel’s rule. After that, the Arameans were afraid to help the Ammonites anymore.
1След това царят на амонците умря и вместо него се възцари синът му Анун. (1Ch 19:1)2Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Анун, Наасовия син, както баща му показа благост към мен. И така, Давид прати слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,3първенците на амонците казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, за да го съсипе?4Затова Анун хвана Давидовите слуги, обръсна половината от брадите им и отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати. (Isa 20:4; Isa 47:2)5А когато известиха това на Давид, той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато порастат брадите ви, и тогава се върнете.6А амонците, като видяха, че станаха омразни на Давид, пратиха и наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди души от товските мъже. (Ge 34:30; Ex 5:21; 1Sa 13:4; 2Sa 8:3; 2Sa 8:5)7Когато Давид чу това, прати Йоав и цялото множество силни мъже. (2Sa 23:8)8И амонците излязоха и се строиха за бой при входа на портата, а сирийците от Сова и Реов и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето. (2Sa 10:6)9А Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, избра войни измежду всички отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;10а останалото множество предаде в ръката на брат си Ависей, който ги опълчи против амонците.11Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.12Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог, а ГОСПОД нека извърши, каквото Му се вижда угодно. (De 31:6; 1Sa 3:18; 1Sa 4:9; 1Co 16:13)13И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; а те побегнаха от тях.14Когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха от Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.15А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израил, пак се събраха всички заедно.16Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха отвъд реката; и те дойдоха в Елам, начело със Совак, военачалника на Адарезер.17И когато това бе известено на Давид, той събра целия Израил, премина Йордан и дойде в Елам. А сирийците се опълчиха срещу Давид и влязоха в битка с него.18Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници и порази военачалника им Совак, и той умря там. (1Ch 19:16; 1Ch 19:18)19И така, всички царе, подвластни на Адарезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Израил и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците. (1Sa 8:6)