1After Saul died, David returned to Ziklag. He had won the battle over the Amalekites. He stayed in Ziklag for two days.2On the third day a man arrived from Saul’s camp. His clothes were torn. He had dust on his head. When he came to David, he fell to the ground to show him respect.3‘Where have you come from?’ David asked him. He answered, ‘I’ve escaped from Israel’s camp.’4‘What happened?’ David asked. ‘Tell me.’ He said, ‘Israel’s men ran away from the battle. Many of them were killed. Saul and his son Jonathan are dead.’5David spoke to the young man who brought him the report. He asked him, ‘How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?’6‘I just happened to be there on Mount Gilboa,’ the young man said. ‘Saul was there too. He was leaning on his spear. The enemy chariots and chariot drivers had almost caught up with him.7Then he turned round and saw me. He called out to me. I said, “What do you want me to do?”8‘He asked me, “Who are you?” ‘ “An Amalekite”, I answered.9‘Then he said to me, “Stand here by me and kill me! I’m close to death, but I’m still alive.”10‘So I stood beside him and killed him. I did it because I knew that after he had lost the battle he would be killed anyway. So I took the crown that was on his head. I also took his armband. I’ve brought them here to you. You are my master.’11Then David tore his clothes. And all his men tore their clothes.12All of them were filled with sadness. They mourned over the whole nation of Israel. They didn’t eat anything until evening. That’s because Saul and Jonathan and the LORD’s army had been killed by swords.13David spoke to the young man who had brought him the report. He asked, ‘Where are you from?’ ‘I’m the son of an outsider, an Amalekite,’ he answered.14David asked him, ‘Why weren’t you afraid to lift your hand to kill the LORD’s anointed king?’15Then David called for one of his men. He said, ‘Go! Strike him down!’ So he struck the man down, and the man died.16That’s because David had said to him, ‘Anything that happens to you will be your own fault. What your own mouth has spoken is a witness against you. You said, “I killed the LORD’s anointed king.” ’
David’s song of sadness about Saul and Jonathan
17David sang a song of sadness about Saul and his son Jonathan.18He ordered that it be taught to the people of Judah. It is a song that is played on a stringed instrument. It is written down in the Book of Jashar. David sang,19‘Israel, a gazelle lies dead on your hills. Your mighty men have fallen.20‘Don’t announce it in Gath. Don’t tell it in the streets of Ashkelon. If you do, the daughters of the Philistines will be glad. The daughters of men who haven’t been circumcised will be joyful.21‘Mountains of Gilboa, may no dew or rain fall on you. May no showers fall on your hillside fields. The shield of the mighty king wasn’t respected there. The shield of Saul lies there. It isn’t rubbed with oil anymore.22The bow of Jonathan didn’t turn back. The sword of Saul didn’t return without being satisfied. They spilled the blood of their enemies. They killed mighty men.23‘When they lived, Saul and Jonathan were loved and respected. When they died, they were not parted. They were faster than eagles. They were stronger than lions.24‘Daughters of Israel, mourn over Saul. He dressed you in the finest clothes. He decorated your clothes with ornaments of gold.25‘Your mighty men have fallen in battle. Jonathan lies dead on your hills.26My brother Jonathan, I’m filled with sadness because of you. You were very special to me. Your love for me was wonderful. It was more wonderful than the love of women.27‘Israel’s mighty men have fallen. Their weapons of war are broken.’
1След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1Sa 30:17; 1Sa 30:26)2на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1Sa 4:12; 2Sa 4:10)3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?6Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1Sa 31:1; 1Sa 31:2)7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.10И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Jud 9:54)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2Sa 3:31; 2Sa 13:31)12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Nu 12:8; 1Sa 24:6; 1Sa 26:9; 1Sa 31:4; Ps 105:15)15И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2Sa 4:10; 2Sa 4:12)16Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1Sa 26:9; 2Sa 1:10; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33; 1Ki 2:37; Lu 19:22)
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите18(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (Jos 10:13)19Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2Sa 1:27)20Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Ex 15:20; Jud 11:34; Jud 16:23; 1Sa 18:6; 1Sa 31:4; 1Sa 31:9; Mic 1:10)21Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Jud 5:23; 1Sa 10:1; 1Sa 31:1; Job 3:3; Job 3:4; Jer 20:14)22От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1Sa 18:4)23Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Jud 14:18)24Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.26Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1Sa 18:1; 1Sa 18:3; 1Sa 19:2; 1Sa 20:17; 1Sa 20:41; 1Sa 23:16)27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1Sa 1:19)