1David thought, ‘Some day Saul will destroy me. So the best thing I can do is escape. I’ll go to the land of the Philistines. Then Saul will stop looking for me everywhere in Israel. His hand won’t be able to reach me.’2So David and his 600 men left Israel. They went to Achish, the king of Gath. He was the son of Maok.3David and his men made their homes in Gath near Achish. Each of David’s men had his family with him. David had his two wives with him. They were Ahinoam from Jezreel and Abigail from Carmel. Abigail was Nabal’s widow.4Saul was told that David had run away to Gath. So he didn’t look for David anymore.5David said to Achish, ‘If you are pleased with me, give me a place in one of your country towns. I can live there. I don’t really need to live near you in the royal city.’6So on that day Achish gave David the town of Ziklag. It has belonged to the kings of Judah ever since that time.7David lived in Philistine territory for a year and four months.8Sometimes David and his men would go up and attack the Geshurites. At other times they would attack the Girzites or the Amalekites. All those people had lived in the land that reached all the way to Shur and Egypt. They had been there for a long time.9When David would attack an area, he wouldn’t leave a man or woman alive. But he would take their sheep, cattle, donkeys, camels and clothes. Then he would return to Achish.10Achish would ask, ‘Who did you attack today?’ David would answer, ‘The people who live in the Negev Desert of Judah.’ Or he would answer, ‘The people in the Negev Desert of Jerahmeel.’ Or he would answer, ‘The people in the Negev Desert of the Kenites.’11David wouldn’t leave a man or woman alive to be brought back to Gath. He thought, ‘They might tell on us. They might tell Achish who we really attacked.’ That’s what David did as long as he lived in Philistine territory.12Achish trusted David. He thought, ‘David’s own people, the Israelites, can’t stand him anymore. So he’ll be my servant for life.’
1Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.2Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син. (1Sa 21:10; 1Sa 25:13)3И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени – езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена. (1Sa 25:43)4Когато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече. (Jos 15:31; Jos 19:5)5А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?6И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.7А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.8Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя. (Ge 25:18; Ex 17:16; Jos 13:2; Jos 16:10; Jud 1:29; 1Sa 15:7; 1Sa 15:8)9Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.10А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците. (Jud 1:16; 1Ch 2:9; 1Ch 2:25)11Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.12А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.