1Solomon and Pharaoh, the king of Egypt, agreed to help each other. So Solomon married Pharaoh’s daughter. He brought her to the City of David. She stayed there until he finished building his palace, the LORD’s temple, and the wall around Jerusalem.2But the people continued to offer sacrifices at the high places where they worshipped. That’s because a temple hadn’t been built yet where the LORD would put his Name.3Solomon showed his love for the LORD. He did it by obeying the laws his father David had taught him. But Solomon offered sacrifices at the high places. He also burned incense there.4King Solomon went to the city of Gibeon to offer sacrifices. That’s where the most important high place was. There he offered 1,000 burnt offerings on the altar.5The LORD appeared to Solomon at Gibeon. He spoke to him in a dream during the night. God said, ‘Ask for anything you want me to give you.’6Solomon answered, ‘You have been very kind to my father David, your servant. That’s because he was faithful to you. He did what was right. His heart was honest. And you have continued to be very kind to him. You have given him a son to sit on his throne this day.7‘LORD my God, you have now made me king. You have put me in the place of my father David. But I’m only a little child. I don’t know how to carry out my duties.8I’m here among the people you have chosen. They are a great nation. They are more than anyone can count.9So give me a heart that understands. Then I can rule over your people. I can tell the difference between what is right and what is wrong. Who can possibly rule over this great nation of yours?’10The Lord was pleased that Solomon had asked for that.11So God said to him, ‘You have not asked to live for a long time. You have not asked to be wealthy. You have not even asked to have your enemies killed. Instead, you have asked for wisdom. You want to do what is right and fair when you judge people. Because that is what you have asked for,12I will give it to you. I will give you a wise and understanding heart. So here is what will be true of you. There has never been anyone like you. And there never will be.13And that is not all. I will give you what you have not asked for. I will give you wealth and honour. As long as you live, no other king will be as great as you are.14Live the way I want you to. Obey my laws and commands, just as your father David did. Then I will let you live for a long time.’15Solomon woke up. He realised he had been dreaming. He returned to Jerusalem. He stood in front of the ark of the Lord’s covenant. He sacrificed burnt offerings and friendship offerings. Then he gave a feast for all his officials.
A wise ruling
16Two prostitutes came to the king. They stood in front of him.17One of them said, ‘Pardon me, my master, this woman and I live in the same house. I had a baby while she was there with me.18Three days after my child was born, this woman also had a baby. We were alone. There wasn’t anyone in the house but the two of us.19‘During the night this woman’s baby died. It happened because she was lying on top of him.20So she got up in the middle of the night. She took my son from my side while I was asleep. She put him by her breast. Then she put her dead son by my breast.21The next morning, I got up to feed my son. But he was dead! I looked at him closely in the morning light. And I saw that it wasn’t my baby.’22The other woman said, ‘No! The living baby is my son. The dead one belongs to you.’ But the first woman said, ‘No! The dead baby is yours. The living one belongs to me.’ So they argued in front of the king.23The king said, ‘One of you says, “My son is alive. Your son is dead.” The other one says, “No! Your son is dead. Mine is alive.” ’24He continued, ‘Bring me a sword.’ So a sword was brought to him.25Then he gave an order. He said, ‘Cut the living child in two. Give half to one woman and half to the other.’26The woman whose son was alive was filled with deep love for her son. She said to the king, ‘My master, please give her the living baby! Don’t kill him!’ But the other woman said, ‘Neither one of us will have him. Cut him in two!’27Then the king made his decision. He said, ‘Give the living baby to the first woman. Don’t kill him. She’s his mother.’28All the Israelites heard about the decision the king had given. That gave them great respect for him. They saw that God had given him wisdom. They knew that Solomon would do what was right and fair when he judged people.
1А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на ГОСПОДНИЯ дом и на стената около Йерусалим. (2Sa 5:7; 1Ki 6:1; 1Ki 7:1; 1Ki 7:8; 1Ki 9:15; 1Ki 9:19; 1Ki 9:24)2Но народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за ГОСПОДНЕТО име. (Le 17:3; De 12:2; De 12:4; De 12:5; 1Ki 22:43)3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места. (De 6:5; De 30:16; De 30:20; 1Ki 3:6; 1Ki 3:14; Ps 31:23; Ro 8:28; 1Co 8:3)4Един ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник. (1Ch 16:39; 2Ch 1:3)5А в Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам. (Nu 12:6; 1Ki 9:2; 2Ch 1:7; Mt 1:20; Mt 2:13; Mt 2:19)6А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. (1Ki 1:48; 1Ki 2:4; 1Ki 9:4; 2Ki 20:3; 2Ch 1:8; Ps 15:2)7Сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам[1]. (Nu 27:17; 1Ch 29:1)8Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. (Ge 13:16; Ge 15:5; De 7:6)9И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?! (2Ch 1:10; Ps 72:1; Ps 72:2; Pr 2:3; Heb 5:14; Jas 1:5)10Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.11И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, (Jas 4:3)12ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб. (1Ki 4:29; 1Ki 5:12; 1Ki 10:24; Ec 1:16; 1Jo 5:14; 1Jo 5:15)13А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни. (1Ki 4:21; 1Ki 4:24; 1Ki 10:23; 1Ki 10:25; Pr 3:16; Mt 6:33; Eph 3:20)14Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. (1Ki 15:5; Ps 91:16; Pr 3:2)15Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. (Ge 40:20; Ge 41:7; 1Ki 8:65; Es 1:3; Da 5:1; Mr 6:21)
Соломон съди с мъдрост
16Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. (Nu 27:2)17Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.18А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.21И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.23Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.24Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.26Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето и я заболя за сина и): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. (Ge 43:30; Isa 49:15; Jer 31:20; Ho 11:8)27Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие. (1Ki 3:9; 1Ki 3:11; 1Ki 3:12)