1Some men and their wives cried out against their Jewish brothers and sisters.2Some of them were saying, ‘There are now many of us. We have many sons and daughters. We have to get some corn so we can eat and stay alive.’3Others were saying, ‘We’re being forced to sell our fields, vineyards and homes. We have to do it to buy corn. There isn’t enough food for everyone.’4Still others were saying, ‘We’ve had to borrow money. We needed it to pay the king’s tax on our fields and vineyards.5We belong to the same family lines as the rest of our people. Our children are as good as theirs. But we’ve had to sell them off as slaves. Some of our daughters have already been made slaves. But we can’t do anything about it. That’s because our fields and vineyards now belong to others.’6I heard them when they cried out. And I was very angry when I heard what they were saying.7I thought it over for a while. Then I accused the nobles and officials of breaking the law. I told them, ‘You are charging your own people interest!’ So I called together a large group of people to handle the matter.8I said, ‘Our Jewish brothers and sisters were sold to other nations. We’ve done everything we could to buy them back and bring them home. But look at what you are doing! You are actually selling your own people! Now we’ll have to buy them back too!’ The people kept quiet. They couldn’t think of anything to say.9So I continued, ‘What you are doing isn’t right. Shouldn’t you show respect for our God? Shouldn’t you live in a way that will keep our enemies from saying bad things about us?10I’m lending the people money and corn. So are my relatives and my men. But we must stop charging interest!11Give the people’s fields back to them. Give them back their vineyards, olive groves and houses. Do it right away. Give everything back to them. Also give them back the one percent on the money, corn, fresh wine and olive oil you have charged them.’12‘We’ll give it back,’ they said. ‘And we won’t require anything more from them. We’ll do exactly as you say.’ Then I sent for the priests. I made the nobles and officials promise to do what they had said.13I also shook out my pockets and emptied them. I said, ‘Someone might decide not to keep this promise they have made. If that happens, may God shake them out of their house! May he empty them of everything they own!’ The whole community said, ‘Amen’. They praised the LORD. And the leaders did what they had promised to do.14And that’s not all. I was appointed as governor of Judah in the 20th year that Artaxerxes was king of Persia. I remained in that position until his 32nd year. During those 12 years, I and my relatives didn’t eat the food that was provided for my table.15But there had been governors before me. They had put a heavy load on the people. They had taken 500 grams of silver from each of them. They had also taken food and wine from them. Their officials had acted like high and mighty rulers over them. But because of my great respect for God, I didn’t act like that.16Instead, I spent all my time working on this wall. All my men were gathered there to work on it too. We didn’t receive any land for ourselves.17Many people ate at my table. They included 150 Jews and officials. They also included leaders who came to us from the nations that were around us.18Each day one ox, six of the best sheep and some birds were prepared for me. Every ten days plenty of wine of all kinds was brought in as well. In spite of all that, I never asked for the food that was provided for my table. That’s because the people were already paying too many taxes.19You are my God. Please remember me and help me. Keep in mind everything I’ve done for these people.
1По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите. (Le 25:35; De 15:7; Isa 5:7)2Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.3А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.4Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.5Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни. (Ex 21:7; Le 25:39; Isa 58:7)6И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.7Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах: (Ex 22:25; Le 25:36; Eze 22:12)8Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят. (Le 25:48)9Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? (Le 25:36; 2Sa 12:14; Ro 2:24; 1Pe 2:12)10Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.11И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.12Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. (Ezr 10:5; Jer 34:8; Jer 34:9)13Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание. (2Ki 23:3; Mt 10:14; Ac 13:51; Ac 18:6)14А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[1] на областен управител. (Ne 13:6; 1Co 9:4; 1Co 9:15)15А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. (Ne 5:9; 2Co 11:9; 2Co 12:13)16Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.17При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора освен онези, които идваха при нас от околните ни народи. (2Sa 9:7; 2Ki 18:19)18А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ. (1Ki 4:22; Ne 5:14; Ne 5:15)19Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ. (Ne 13:22)
Nehemiah 5
Верен
from Veren1И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.2И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!3А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада[1].4Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.5Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.6И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.7И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:8Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.9И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?10Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!11И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.12Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.13Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.14И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.15А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.16И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.17И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.18А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.19Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!