1Wine was brought in for King Artaxerxes. It was the month of Nisan in the 20th year of his rule. I got the wine and gave it to him. I hadn’t been sad in front of him before. But now I was.2So the king asked me, ‘Why are you looking so sad? You aren’t ill. You must be feeling very sad.’ I was really afraid.3But I said to the king, ‘May you live for ever! Why shouldn’t I look sad? The city where my people of long ago are buried has been destroyed. And fire has burned up its gates.’4The king said to me, ‘What do you want?’ I prayed to the God of heaven.5Then I answered the king, ‘Are you pleased with me, King Artaxerxes? If it pleases you, send me to Judah. Let me go to the city of Jerusalem. That’s where my people are buried. I want to rebuild it.’6The queen was sitting beside the king. He turned and asked me, ‘How long will your journey take? When will you get back?’ It pleased the king to send me. So I chose a certain time.7I also said to him, ‘If it pleases you, may I take some letters with me? I want to give them to the governors of the land west of the River Euphrates. Then they’ll help me travel safely through their territory until I arrive in Judah.8May I also have a letter to Asaph? He takes care of the royal park. I want him to give me some logs so I can make beams out of them. I want to use them for the gates of the fort that is by the temple. Some of the logs will also be used in the city wall. And I’ll need some for the house I’m going to live in.’ God was kind to me and helped me. So the king gave me what I asked for.9Then I went to the governors of the land west of the River Euphrates. I gave them the king’s letters. He had also sent army officers and horsemen along with me.10Sanballat and Tobiah heard about what was happening. Sanballat was a Horonite. Tobiah was an official from Ammon. They were very upset that someone had come to help the Israelites.
Nehemiah checks out the walls of Jerusalem
11I went to Jerusalem and stayed there for three days.12Then at night I took a few other people with me to check out the walls. I hadn’t told anyone what my God wanted me to do for Jerusalem. There weren’t any donkeys with me except the one I was riding on.13That night I went out through the Valley Gate. I went towards the Jackal Well and the Dung Gate. I checked out the walls of Jerusalem. They had been broken down. I also checked the city gates. Fire had burned them up.14I moved on towards the Fountain Gate and the King’s Pool. But there wasn’t enough room for my donkey to get through.15It was still night. I went up the Kidron Valley. I kept checking the wall. Finally, I turned back. I went back in through the Valley Gate.16The officials didn’t know where I had gone or what I had done. That’s because I hadn’t said anything to anyone yet. I hadn’t told the priests or nobles or officials. And I hadn’t spoken to any other Jews who would be rebuilding the wall.17I said to them, ‘You can see the trouble we’re in. Jerusalem has been destroyed. Fire has burned up its gates. Come on. Let’s rebuild the wall of Jerusalem. Then people won’t be ashamed anymore.’18I also told them how my gracious God was helping me. And I told them what the king had said to me. They replied, ‘Let’s start rebuilding.’ So they began that good work.19But Sanballat, the Horonite, heard about it. So did Tobiah, the official from Ammon. Geshem, the Arab, heard about it too. All of them laughed at us. They made fun of us. ‘What do you think you are doing?’ they asked. ‘Are you turning against the king?’20I answered, ‘The God of heaven will give us success. We serve him. So we’ll start rebuilding the walls. But you don’t have any share in Jerusalem. You don’t have any claim to it. You don’t have any right to worship here.’
1А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него, (Ezr 7:1; Ne 1:11)2затова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. (Pr 15:13)3И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. (1Ki 1:31; Ne 1:3; Da 2:4; Da 5:10; Da 6:6; Da 6:21)4Тогава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;5после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.6Царят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок. (Ne 5:14; Ne 13:6)7Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,8и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен. (Ezr 5:5; Ezr 7:6; Ezr 7:9; Ezr 7:28; Ne 2:18)9И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)10А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.11Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни. (Ezr 8:32)12Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен освен добитъка, на който яздех.13Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън. (2Ch 26:9; Ne 1:3; Ne 2:17; Ne 3:13)14После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех. (Ne 3:15)15Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах. (2Sa 15:23; Jer 31:40)16А по-видните мъже не знаеха къде ходих и какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.17Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор. (Ne 1:3; Ps 44:13; Ps 79:4; Jer 24:9; Eze 5:14; Eze 5:15; Eze 22:4)18И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа. (2Sa 2:7; Ne 2:8)19А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли? (Ne 6:6; Ps 44:13; Ps 79:4; Ps 80:6)20А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим. (Ezr 4:3)
Nehemiah 2
Верен
from Veren1И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,2и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.3И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му – изгорени с огън?4Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,5и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.6А царят ми каза – и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.7И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,8и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен[1].9И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.10А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.11И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.12И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.13Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им – изгорени с огън.14И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.15И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.16А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делотост. 12;.17И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!18И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над менст. 8; и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.19А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?20А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.