1Dem Musikmeister über die Jeduthuniden; von Asaph ein Psalm. (Ps 62,1)2Laut ruf’ ich zu Gott, ja ich will schreien, laut ruf’ ich zu Gott: »Ach, höre mein Flehen!«3Wenn Drangsalszeiten über mich kommen, such’ ich den Allherrn; meine Hand ist nachts ohn’ Ermatten ausgestreckt, meine Seele will sich nicht trösten lassen.4Denk’ ich an Gott, so muß ich seufzen; sinne ich nach, so verzagt mein Geist. SELA.5Du hältst mir die Augenlider offen, ich bin voll Unruhe und kann nicht reden.6Ich überdenke die Tage der Vorzeit, die längst entschwundenen Jahre;7ich denke bei Nacht an mein Saitenspiel, ich sinne in meinem Herzen nach, und es grübelt mein Geist und fragt:8»Wird der Allherr auf ewig verstoßen und niemals wieder Gnade üben?9Ist seine Güte für immer erschöpft? sind seine Verheißungen abgetan für alle Zukunft?10Hat Gott vergessen, gnädig zu sein, oder im Zorn sein Erbarmen verschlossen?« SELA.11Da sagte ich mir: »Das bekümmert mich schmerzlich, daß das Walten[1] des Höchsten sich hat geändert.«12Ich will gedenken der Taten des HERRN, will gedenken deiner Wunder von der Vorzeit her,13will sinnen über all dein Tun und deine großen Taten erwägen.14O Gott, erhaben ist dein Weg[2]: wo ist eine Gottheit so groß wie Gott?15Du bist der Gott, der Wunder tut, du hast deine Macht an den Völkern bewiesen,16hast dein Volk erlöst mit starkem Arm, die Kinder Jakobs und Josephs. SELA.17Als die Wasser dich sahen, o Gott, als die Wasser dich sahen, erbebten sie, auch die Tiefen[3] des Weltmeers zitterten;18die Wolken ergossen sich in strömenden Regen, das Gewölk ließ Donner erkrachen, und deine Pfeile fuhren einher;19deine Donnerstimme dröhnte am Himmelsgewölbe, Blitze erhellten den Erdkreis, es bebte und schwankte die Erde.20Durchs Meer ging dein Weg dahin und dein Pfad durch gewaltige Fluten; doch deine Spuren waren nicht zu erkennen.21Du hast dein Volk geführt wie eine Herde unter Leitung von Mose und Aaron.
1За първия певец, по Едутун[1], Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. (Ps 3,4)2В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. (Ps 50,15; Jes 26,9; Jes 26,16)3Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) (Ps 142,3; Ps 143,4)4Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.5Размислих за древните дни, за годините на старите времена. (5Mo 32,7; Ps 143,5; Jes 51,9)6Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: (Ps 4,4; Ps 42,8)7Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? (Ps 74,1; Ps 85,1)8Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? (Röm 9,6)9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) (Jes 49,15)10Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. (Ps 31,22)11Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, (Ps 143,5)12и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.13Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? (2Mo 15,11; Ps 73,17)14Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.15Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) (2Mo 6,6; 5Mo 9,29)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. (2Mo 14,21; Jos 3,15; Jos 3,16; Ps 114,3; Hab 3,8)17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. (2Sam 22,15; Hab 3,11)18Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. (2Sam 22,8; Ps 97,4)19През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. (2Mo 14,28; Hab 3,15)20Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон. (2Mo 13,21; 2Mo 14,19; Ps 78,52; Ps 80,1; Jes 63,11; Jes 63,12; Hos 12,13)