Lukas 3

Menge Bibel

II. Einleitung zur öffentlichen Wirksamkeit Jesu (3,1-4,13)

1 Im fünfzehnten Regierungsjahre des Kaisers Tiberius, als Pontius Pilatus Statthalter von Judäa war und Herodes Vierfürst von Galiläa, sein Bruder Philippus Vierfürst von Ituräa und der Landschaft Trachonitis und Lysanias Vierfürst von Abilene, 

2 zur Zeit des Hohenpriesters Hannas und Kaiphas: da erging das Wort Gottes an Johannes, den Sohn des Zacharias, in der Wüste. 

3 Er durchzog also die ganze Gegend am Jordan und verkündigte eine Taufe der Buße zur Vergebung der Sünden, 

4 wie im Buche der Aussprüche des Propheten Jesaja geschrieben steht (Jes 40,3-5): »Eine Stimme ruft laut in der Wüste: ›Bereitet dem Herrn den Weg, ebnet ihm seine Pfade! 

5 Alle Vertiefungen sollen ausgefüllt und alle Berge und Hügel geebnet werden! Was krumm ist, soll gerade und was uneben ist, soll zu glattem Wege werden, 

6 und die gesamte Menschheit soll das Heil Gottes sehen!‹« 

7 So sprach Johannes denn zu den Volksscharen, die zu ihm hinauszogen, um sich von ihm taufen zu lassen: »Ihr Schlangenbrut! Wer hat euch darauf gebracht, dem drohenden Zorngericht entfliehen zu wollen? 

8 So bringet denn Früchte, die der Buße würdig sind, und laßt euch nicht in den Sinn kommen, bei euch zu sagen: ›Wir haben ja doch Abraham zum Vater!‹, denn ich sage euch: Gott vermag dem Abraham aus den Steinen hier Kinder zu erwecken. 

9 Schon ist aber auch die Axt den Bäumen an die Wurzel gelegt, und jeder Baum, der nicht gute Früchte bringt, wird abgehauen und ins Feuer geworfen.« 

10 Da fragte ihn die Volksmenge: »Was sollen wir denn tun?« 

11 Er gab ihnen zur Antwort: »Wer zwei Röcke hat, der gebe einen davon dem ab, der keinen hat, und wer zu essen hat, mache es ebenso!« 

12 Es kamen auch Zöllner, um sich taufen zu lassen, und fragten ihn: »Meister, was sollen wir tun?« 

13 Er antwortete ihnen: »Fordert nicht mehr (Geld von den Leuten), als euch vorgeschrieben ist!« 

14 Es fragten ihn auch Kriegsleute: »Was sollen wir tun?« Er antwortete ihnen: »Tut niemand Gewald an, verübt keine Erpressungen und begnügt euch mit eurer Löhnung!« 

15 Als nun das Volk in gespannter Erwartung war und alle sich in ihren Herzen Gedanken über Johannes machten, ob er nicht vielleicht selbst der Christus sei, 

16 antwortete Johannes allen mit den Worten: »Ich taufe euch (nur) mit Wasser; es kommt aber der, welcher stärker ist als ich und für den ich nicht gut genug bin, ihm die Riemen seiner Schuhe aufzubinden: der wird euch mit heiligem Geist und mit Feuer taufen. 

17 Er hat seine Worfschaufel in der Hand, um seine Tenne gründlich zu reinigen, und er wird den Weizen in seine Scheuer sammeln, die Spreu aber mit unauslöschlichem Feuer verbrennen.« 

18 Auch noch viele andere Ermahnungen richtete er an das Volk und verkündigte ihm die Heilsbotschaft. 

19 Der Vierfürst Herodes (V.1) aber, dem er wegen Herodias, der Frau seines Bruders, und wegen alles Bösen, das Herodes verübt hatte, Vorhaltungen gemacht hatte, 

20 fügte zu allen Übeltaten auch noch die hinzu, daß er Johannes ins Gefängnis werfen ließ. 

21 Es begab sich aber, als das gesamte Volk sich taufen ließ und auch Jesus getauft worden war und betete, daß der Himmel sich auftat 

22 und der heilige Geist in leiblicher Gestalt wie eine Taube auf ihn herabschwebte und eine Stimme aus dem Himmel erscholl: »Du bist mein geliebter Sohn, an dir habe ich Wohlgefallen gefunden!« 

23 Und er, Jesus, war bei seinem Auftreten etwa dreißig Jahre alt und war, wie man meinte, der Sohn Josephs, 

24 des Sohnes des Eli, des Matthat, des Levi, des Melchi, des Jannai, des Joseph, 

25 des Mattathias, des Amos, des Nahum, 

26 des Esli, des Naggai, des Maath, des Mattathias, des Semein, des Jose, des Joda, 

27 des Johanan, des Resa, des Serubbabel, des Salathiel, des Neri, 

28 des Melchi, des Addi, des Kosam, des Elmadam, des Er, 

29 des Josua, des Elieser, des Jorim, des Matthath, des Levi, 

30 des Simeon, des Juda, des Joseph, des Jona, des Eljakim, 

31 des Melea, des Menna, des Matthatha, des Nathan, des David, 

32 des Jesse, des Jobed, des Boas, des Sala, des Nahason, 

33 des Amminadab, des Admin, des Arni, des Hezron, des Phares, des Juda, 

34 des Jakob, des Isaak, des Abraham, des Tharah, des Nahor, 

35 des Serug, des Regu, des Peleg, des Eber, des Selah, 

36 des Kainan, des Arphachsad, des Sem, des Noah, des Lamech, 

37 des Methusalah, des Henoch, des Jared, des Mahalaleel, des Kenan, 

38 des Enos, des Seth, des Adam, – Gottes. 

Public Domain

Lukas 3

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Проповедта на Йоан Кръстител

1 В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния, (Mt 3,1; Mk 1,1; Joh 1,19) 

2 при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята. (Joh 11,49; Joh 11,51; Joh 18,13; Apg 4,6) 

3 И той обикаляше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете, (Mt 3,1; Mk 1,4; Lk 1,77) 

4 както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му. (Jes 40,3; Mt 3,3; Mk 1,3; Joh 1,23) 

5 Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места – гладки пътища; 

6 и всеки човек ще види Божието спасение.“ (Ps 98,2; Jes 40,3; Jes 52,10; Lk 2,10) 

7 И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? (Mt 3,7) 

8 Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам. (Mt 3,9; Mt 8,11; Joh 8,39) 

9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. (Mt 3,10; Mt 7,19; Joh 15,6) 

10 И множествата го питаха: Тогава какво да правим? (Apg 2,37) 

11 А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. (Lk 11,41; 2Kor 8,14; Jak 2,15; Jak 2,16; 1Joh 3,17; 1Joh 4,20) 

12 Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казаха: Учителю, ние какво да правим? (Mt 21,32; Lk 7,29) 

13 Той им отвърна: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. (Lk 19,8) 

14 Питаха го и военнослужещи: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си. (2Mo 23,1; 3Mo 19,11) 

15 И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос, 

16 Йоан отговори на всички: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. (Mt 3,11; Mk 1,7; Joh 1,15; Apg 1,5) 

17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън. (Mi 4,12; Mt 3,12; Mt 13,30) 

18 И с много други увещания той благовестяваше на народа. 

19 А четвъртовластникът Ирод, който беше изобличаван от него заради Иродиада, жената на брат си, и поради всички други злини, които беше сторил Ирод, (Mt 14,3; Mk 6,17) 

20 прибави към всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница. 

Кръщението на Исус Христос

21 И когато се кръсти целият народ, и когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори (Mt 3,13; Mk 1,9; Mk 1,10; Joh 1,32) 

22 и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 

Родословието на Исус Христос

23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато започна служението Си, и както мислеха, беше син на Йосиф, който беше син на Илий. (4Mo 4,3; 4Mo 4,35; 4Mo 4,39; 4Mo 4,43; 4Mo 4,47; Mt 1,1; Mt 13,55; Mk 6,3; Lk 4,22; Joh 6,42) 

24 А Илий – на Матат; Матат – на Левий; Левий – на Мелхий; Мелхий – на Яанай; Яанай – на Йосиф; 

25 Йосиф – на Мататия; Мататия – на Амос; Амос – на Наум; Наум – на Еслий; Еслий – на Нагей; 

26 Нагей – на Маат; Маат – на Мататия; Мататия – на Семеин; Семеин – на Йосех; Йосех – на Йода; 

27 Йода – на Йоанан; Йоанан – на Риса; Риса – на Зоровавел; Зоровавел – на Салатиил; Салатиил – на Нирий; 

28 Нирий – на Мелхий; Мелхий – на Адий; Адий – на Косам; Косам – на Елмадам; Елмадам – на Ир; 

29 Ир – на Исус; Исус – на Елиезер; Елиезер – на Йорим; Йорим – на Матат; Матат – на Левий; 

30 Левий – на Симеон; Симеон – на Юда; Юда – на Йосиф; Йосиф – на Йоанам; Йоанам – на Елиаким; 

31 Елиаким – на Мелеа; Мелеа – на Мена; Мена – на Матат; Матат – на Натан; Натан – на Давид; (2Sam 5,14; 1Chr 3,5; Sach 12,12) 

32 Давид – на Есей; Есей – на Овид; Овид – на Вооз; Вооз – на Салмон; Салмон – на Наасон; (Rut 4,18; 1Chr 2,10) 

33 Наасон – на Аминадав; Аминадав – на Арний; Арний – на Есрон; Есрон – на Фарес; Фарес – на Юда; 

34 Юда – на Яков; Яков – на Исаак; Исаак – на Авраам; Авраам – на Тара; Тара – на Нахор; (1Mo 11,20; 1Mo 11,24; 1Mo 11,26) 

35 Нахор – на Серух; Серух – на Рагав; Рагав – на Фалек; Фалек – на Евер; Евер – на Сала; 

36 Сала – на Каинан; Каинан – на Арфаксад; Арфаксад – на Сим; Сим – на Ной; Ной – на Ламех; (1Mo 5,6; 1Mo 5,12; 1Mo 5,28; 1Mo 5,29; 1Mo 6,10; 1Mo 11,10; 1Mo 11,12) 

37 Ламех – на Матусал; Матусал – на Енох; Енох – на Яред; Яред – на Малелеил; Малелеил – на Каинан; 

38 Каинан – на Енос; Енос – на Сит; Сит – на Адам; Адам – на Бога. (1Mo 5,1; 1Mo 5,2) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.