Psalm 103

Menge Bibel

1 Von David. Lobe den HERRN, meine Seele, und all mein Inneres seinen heiligen Namen! 

2 Lobe den HERRN, meine Seele, und vergiß nicht, was er dir Gutes getan! 

3 Der dir alle deine Schuld vergibt und alle deine Gebrechen heilt; 

4 der dein Leben erlöst vom Verderben, der dich krönt mit Gnade und Erbarmen; 

5 der dein Alter mit guten Gaben sättigt, daß, dem Adler gleich, sich erneut deine Jugend. 

6 Gerechtigkeit übt der HERR, schafft allen Unterdrückten ihr Recht; 

7 er hat Mose seine Wege kundgetan, den Kindern Israel seine Großtaten. 

8 Barmherzig und gnädig ist der HERR, voller Langmut und reich an Güte; 

9 er wird nicht ewig hadern und den Zorn nicht immerdar festhalten; 

10 er handelt nicht mit uns nach unsern Sünden und vergilt uns nicht nach unsern Missetaten; 

11 nein, so hoch der Himmel über der Erde ist, so groß ist seine Gnade über denen, die ihn fürchten; 

12 so fern der Sonnenaufgang ist vom Niedergang, läßt er unsre Verschuldungen fern von uns sein; 

13 wie ein Vater sich über die Kinder erbarmt, so erbarmt der HERR sich derer, die ihn fürchten. 

14 Denn er weiß, welch ein Gebilde wir sind, er denkt daran, daß wir Staub sind. 

15 Der Mensch – dem Grase gleicht seine Lebenszeit, wie die Blume des Feldes, so blüht er: 

16 wenn ein Windstoß über sie hinfährt, ist sie dahin, und ihr Standort weiß nichts mehr von ihr. 

17 Doch die Gnade des HERRN erweist sich von Ewigkeit zu Ewigkeit an denen, die ihn fürchten, und seine Gerechtigkeit besteht für Kindeskinder 

18 bei denen, die seinen Bund bewahren und seiner Gebote gedenken, um sie auszuführen. 

19 Der HERR hat seinen Thron im Himmel festgestellt, und seine Königsmacht umschließt das All. 

20 Lobet den HERRN, ihr seine Engel, ihr starken Helden, die ihr sein Wort vollführt, gehorsam der Stimme seines Gebots! 

21 Lobet den HERRN, alle seine Heerscharen, ihr seine Diener, Vollstrecker seines Willens! 

22 Lobet den HERRN, alle seine Werke an allen Orten seiner Herrschaft! Lobe den HERRN, meine Seele! 

Public Domain

Psalm 103

Библия, синодално издание

von Bulgarian Bible Society

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; (Ps 102,1; Ps 102,22) 

2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; (1Mo 1,3; 1Mo 1,6; 1Mo 1,8) 

3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. (1Mo 1,7) 

4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители. (Hebr 1,7) 

5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 

6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 

7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; (Hi 37,5) 

8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 

9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. (Hi 38,10) 

10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), (5Mo 11,11; Hi 5,10; Ps 73,15) 

11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 

12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 

13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 

14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (Ps 146,8) 

15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. (Ri 9,13; Sir 40,20) 

16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 

17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 

18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 

19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 

20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; (1Mo 1,16) 

21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Ps 146,9; Jes 31,4) 

22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; (Hi 37,8) 

23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 

24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. (Ps 32,5; Ps 91,6) 

25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; (Sir 43,27) 

26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. (Hi 40,20) 

27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. (Ps 144,15) 

28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; (Spr 6,8) 

29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; (Hi 12,10) 

30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. (Hi 33,4) 

31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 

32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. (Ps 143,5) 

33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 

34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 

35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! (Ps 102,1) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.