Psalm 77

Menge Bibel

1 Dem Musikmeister über die Jeduthuniden; von Asaph ein Psalm. (Ps 62,1) 

2 Laut ruf’ ich zu Gott, ja ich will schreien, laut ruf’ ich zu Gott: »Ach, höre mein Flehen!« 

3 Wenn Drangsalszeiten über mich kommen, such’ ich den Allherrn; meine Hand ist nachts ohn’ Ermatten ausgestreckt, meine Seele will sich nicht trösten lassen. 

4 Denk’ ich an Gott, so muß ich seufzen; sinne ich nach, so verzagt mein Geist. SELA. 

5 Du hältst mir die Augenlider offen, ich bin voll Unruhe und kann nicht reden. 

6 Ich überdenke die Tage der Vorzeit, die längst entschwundenen Jahre; 

7 ich denke bei Nacht an mein Saitenspiel, ich sinne in meinem Herzen nach, und es grübelt mein Geist und fragt: 

8 »Wird der Allherr auf ewig verstoßen und niemals wieder Gnade üben? 

9 Ist seine Güte für immer erschöpft? sind seine Verheißungen abgetan für alle Zukunft? 

10 Hat Gott vergessen, gnädig zu sein, oder im Zorn sein Erbarmen verschlossen?« SELA. 

11 Da sagte ich mir: »Das bekümmert mich schmerzlich, daß das Walten des Höchsten sich hat geändert.« 

12 Ich will gedenken der Taten des HERRN, will gedenken deiner Wunder von der Vorzeit her, 

13 will sinnen über all dein Tun und deine großen Taten erwägen. 

14 O Gott, erhaben ist dein Weg: wo ist eine Gottheit so groß wie Gott? 

15 Du bist der Gott, der Wunder tut, du hast deine Macht an den Völkern bewiesen, 

16 hast dein Volk erlöst mit starkem Arm, die Kinder Jakobs und Josephs. SELA. 

17 Als die Wasser dich sahen, o Gott, als die Wasser dich sahen, erbebten sie, auch die Tiefen des Weltmeers zitterten; 

18 die Wolken ergossen sich in strömenden Regen, das Gewölk ließ Donner erkrachen, und deine Pfeile fuhren einher; 

19 deine Donnerstimme dröhnte am Himmelsgewölbe, Blitze erhellten den Erdkreis, es bebte und schwankte die Erde. 

20 Durchs Meer ging dein Weg dahin und dein Pfad durch gewaltige Fluten; doch deine Spuren waren nicht zu erkennen. 

21 Du hast dein Volk geführt wie eine Herde unter Leitung von Mose und Aaron. 

Public Domain

Psalm 77

Верен

von Veren

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. 

2 В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. 

3 Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.) 

4 Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам. 

5 Размислих за дните на древността, за годините на старите времена. 

6 Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва. 

7 Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? 

8 Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? 

9 Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.) 

10 Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила. 

11 Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността. 

12 Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти. 

13 Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог? 

14 Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите. 

15 Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.) 

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха. 

17 Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо. 

18 Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати. 

19 Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават. 

20 Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.