Psalm 10

Menge Bibel

1 Warum, o HERR, stehst du so fern, verhüllst dir (das Auge) in Zeiten der Not? 

2 Beim Hochmut der Gottlosen wird dem Bedrückten bange: möchten sie selbst sich fangen in den Anschlägen, die sie ersinnen! 

3 Denn der Frevler rühmt sich jubelnd seiner frechen Gelüste, und der Wucherer gibt dem HERRN den Abschied, lästert ihn. 

4 Der Frevler wähnt in seinem Stolz: »Gott fragt nicht danach!« »Es gibt keinen Gott!« – dahin geht all sein Denken. 

5 Allezeit hat er ja Glück in seinem Tun, deine Strafgerichte bleiben himmelweit fern von ihm, alle seine Gegner – er bietet ihnen Hohn. 

6 Er denkt im Herzen: »Nie komm’ ich zu Fall; nun und nimmer wird Unglück mich treffen!« 

7 Sein Mund ist voll Fluchens, voll Täuschung und Gewalttat; unter seiner Zunge birgt sich Unheil und Frevel. 

8 In (abgelegnen) Gehöften liegt er im Hinterhalt, ermordet den Schuldlosen insgeheim, nach dem Hilflosen spähen seine Augen. 

9 Er lauert im Versteck wie der Löwe in seinem Dickicht, er lauert, den Elenden zu haschen; er hascht den Elenden, indem er ihn in sein Netz zieht; 

10 er duckt sich, kauert nieder, und die Hilflosen fallen ihm in die Klauen. 

11 Er denkt in seinem Herzen: »Gott hat’s vergessen, hat sein Antlitz verhüllt: er sieht es nimmer!« 

12 Steh auf, o HERR, erhebe, o Gott, deinen Arm, vergiß die Elenden nicht! 

13 Warum darf der Frevler Gott lästern, darf denken in seinem Herzen: »Du fragst nicht danach«? 

14 Du hast es wohl gesehn, denn auf Unheil und Herzeleid achtest du wohl, in deine Hand es zu nehmen; du bist’s, dem der Schwache es anheimstellt, der Waise bist du ein Helfer. 

15 Zerschmettre den Arm des Frevlers und suche des Bösewichts gottloses Wesen heim, bis nichts mehr von ihm zu finden! 

16 Der HERR ist König auf immer und ewig: verschwinden müssen die Heiden aus seinem Lande! 

17 Das Verlangen der Elenden hörst du, o HERR; du stärkst ihren Mut, leihst ihnen dein Ohr, 

18 um den Waisen und Bedrückten Recht zu schaffen: nicht soll ein Mensch, der zur Erde gehört, noch ferner schrecken. 

Public Domain

Psalm 10

Верен

von Veren

1  ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 

2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 

3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 

4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 

5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 

6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 

7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло. 

8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 

9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 

10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 

12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 

13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 

14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 

15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 

16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 

17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 

18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.