1Von David. Gelobt sei der HERR, mein Fels, der meine Hände kämpfen lehrt und meine Fäuste, Krieg zu führen,2meine Hilfe und meine Burg, mein Schutz und mein Erretter, mein Schild, auf den ich traue, der mein Volk unter mich zwingt. (Ps 18,3)3HERR, was ist der Mensch, dass du dich seiner annimmst, und des Menschen Kind, dass du ihn so beachtest? (Ps 8,5)4Ist doch der Mensch gleich wie nichts; seine Zeit fährt dahin wie ein Schatten. (Hi 14,2)5HERR, neige deinen Himmel und fahre herab; rühre die Berge an, dass sie rauchen. (Ps 18,10)6Sende Blitze und zerstreue deine Feinde, / schick deine Pfeile und erschrecke sie,7streck aus deine Hand von der Höhe. Erlöse mich und errette mich aus großen Wassern, aus der Hand der Fremden,8deren Mund Falsches redet und deren rechte Hand trügt.9Gott, ich will dir ein neues Lied singen, ich will dir spielen auf dem Psalter von zehn Saiten, (Ps 33,3)10der du den Königen Sieg gibst und erlösest deinen Knecht David vom mörderischen Schwert.11Erlöse mich und errette mich aus der Hand der Fremden, deren Mund Falsches redet und deren rechte Hand trügt.12Unsere Söhne seien wie Pflanzen, / hochgewachsen in ihrer Jugend – unsere Töchter wie Säulen, geschnitzt für Paläste –13unsere Kammern gefüllt, dass sie Vorrat geben, einen nach dem andern – unsere Schafe, dass sie Tausende werfen und Zehntausende auf unsern Triften –14unsere Rinder, dass sie tragen ohne Schaden und Verlust – und kein Klagegeschrei sei auf unsern Gassen. –15Wohl dem Volk, dem es so ergeht! Wohl dem Volk, dessen Gott der HERR ist! (5Mo 33,29)
1Давидов псалм. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият – (2Sam 22,35; Ps 18,34)2Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, високата ми кула и моят избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, – Който покорява хората ми под мене. (2Sam 22,2; 2Sam 22,3; 2Sam 22,40; 2Sam 22,48)3ГОСПОДИ, какво е човек, за да обръщаш внимание на него! Син човешки, за да го зачиташ! (Hi 7,17; Ps 8,4; Hebr 2,6)4Човек прилича на лъх; дните му са като сянка, която преминава. (Hi 4,19; Hi 14,2; Ps 39,5; Ps 62,9; Ps 102,11)5ГОСПОДИ, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят. (Ps 18,9; Ps 104,32; Jes 64,1)6Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш; хвърли стрелите Си, за да ги поразиш. (Ps 18,13; Ps 18,14)7Протегни ръката Си отгоре, избави ме и ме извади от големи води, от ръката на чужденците, (Ps 18,16; Ps 54,3; Ps 69,1; Ps 69,2; Ps 69,14; Ps 144,11; Mal 2,11)8чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. (Ps 12,2)9Боже, с нова песен ще Те възпея, с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе, (Ps 33,2; Ps 33,3; Ps 40,3)10Който даваш избавление на царете и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч. (Ps 18,50)11Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците, чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. (Ps 144,7; Ps 144,8)12Когато нашите синове в младостта си бъдат като пораснали филизи и нашите дъщери – като крайъгълни камъни, издялани за украшение на дворци; (Ps 128,3)13когато житниците ни бъдат пълни, доставящи всякакъв вид храна, и овцете ни се умножават с хиляди и десетки хиляди по полетата ни;14когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън, нито вик по нашите улици;15тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, на когото ГОСПОД е Бог! (5Mo 33,29; Ps 33,12; Ps 65,4; Ps 146,5)