Psalm 73

Lutherbibel 2017

von Deutsche Bibelgesellschaft

Anfechtung und Trost beim Glück des Frevlers

1 Ein Psalm Asafs. Gott ist dennoch Israels Trost für alle, die reinen Herzens sind. 

2 Ich aber wäre fast gestrauchelt mit meinen Füßen; mein Tritt wäre beinahe geglitten. 

3 Denn ich ereiferte mich über die Ruhmredigen, da ich sah, dass es den Frevlern so gut ging. (Hi 21,7) 

4 Denn für sie gibt es keine Qualen, gesund und feist ist ihr Leib. 

5 Sie sind nicht in Mühsal wie sonst die Leute und werden nicht wie andere Menschen geplagt. 

6 Darum prangen sie in Hoffart und hüllen sich in Frevel. 

7 Sie brüsten sich wie ein fetter Wanst, sie tun, was ihnen einfällt. 

8 Sie höhnen und reden böse, sie reden und lästern hoch her. 

9 Was sie reden, das soll vom Himmel herab geredet sein; was sie sagen, das soll gelten auf Erden. 

10 Darum läuft ihnen der Pöbel zu und schlürft ihr Wasser in vollen Zügen. 

11 Sie sprechen: Wie sollte Gott es wissen? Wie sollte der Höchste etwas merken? (Ps 10,11) 

12 Siehe, das sind die Frevler; die sind glücklich für immer und werden reich. 

13 Soll es denn umsonst sein, dass ich mein Herz rein hielt und meine Hände in Unschuld wasche? (Mal 3,14) 

14 Ich bin täglich geplagt, und meine Züchtigung ist alle Morgen da. 

15 Hätte ich gedacht: Ich will reden wie sie, siehe, dann hätte ich das Geschlecht deiner Kinder verraten. 

16 So sann ich nach, ob ich’s begreifen könnte, aber es war mir zu schwer, 

17 bis ich ging in das Heiligtum Gottes und merkte auf ihr Ende. 

18 Ja, du stellst sie auf schlüpfrigen Grund und stürzest sie zu Boden. 

19 Wie werden sie so plötzlich zunichte! Sie gehen unter und nehmen ein Ende mit Schrecken. 

20 Wie ein Traum verschmäht wird, wenn man erwacht, so verschmähst du, Herr, ihr Bild, wenn du dich erhebst. 

21 Als es mir wehe tat im Herzen und mich stach in meinen Nieren, 

22 da war ich ein Narr und wusste nichts, ich war wie ein Tier vor dir. 

23 Dennoch bleibe ich stets an dir; denn du hältst mich bei meiner rechten Hand, (Röm 8,35) 

24 du leitest mich nach deinem Rat und nimmst mich am Ende mit Ehren an. (Ps 49,16) 

25 Wenn ich nur dich habe, so frage ich nichts nach Himmel und Erde. 

26 Wenn mir gleich Leib und Seele verschmachtet, so bist du doch, Gott, allezeit meines Herzens Trost und mein Teil. (Ps 16,5) 

27 Denn siehe, die von dir weichen, werden umkommen; du bringst um alle, die dir die Treue brechen. 

28 Aber das ist meine Freude, dass ich mich zu Gott halte / und meine Zuversicht setze auf Gott den HERRN, dass ich verkündige all dein Tun. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de

Psalm 73

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Правосъдието на Бога

(По слав. 72.)

1 Асафов Псалом. Благ е наистина Бог към Израил, към чистосърдечните. 

2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. 

3 Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. (Hi 21,7; Ps 37,1; Jer 12,1) 

4 Понеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто. (Hi 21,9) 

5 Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора. 

6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха. (Ps 109,18) 

7 Очите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят. (Hi 15,27; Ps 17,10; Ps 119,70; Jer 5,28) 

8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, (Ps 53,1; Hos 7,16; 2Petr 2,18; Jud 1,16) 

9 издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята. (Offb 13,6) 

10 Затова се отбива при тях народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях. (Ps 75,8) 

11 И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния? (Hi 22,13; Ps 10,11; Ps 94,7) 

12 Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство! (Ps 73,3) 

13 Наистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си, (Hi 21,15; Hi 34,9; Hi 35,3; Ps 26,6; Mal 3,14) 

14 тъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин. 

15 Ако понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти; 

16 и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно, (Pred 8,17) 

17 докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им. (Ps 37,38; Ps 77,13) 

18 Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение. (Ps 35,6) 

19 Как изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси. 

20 Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им, (Hi 20,8; Ps 78,65; Ps 90,5; Jes 29,7; Jes 29,8) 

21 но тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха. (Ps 73,3) 

22 Дотолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб. (Ps 92,6; Spr 30,2) 

23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. 

24 Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. (Ps 32,8; Jes 58,8) 

25 Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе. (Phil 3,8) 

26 Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял. (Ps 16,5; Ps 84,2; Ps 119,57; Ps 119,81) 

27 Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят. (2Mo 34,15; 4Mo 15,39; Ps 119,155; Jak 4,4) 

28 Но за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи ЙЕХОВА, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела. (Ps 107,22; Ps 118,17; Hebr 10,22) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Psalm 73

Верен

von Veren

1 Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце. 

2 А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, 

3 защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните, 

4 защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено. 

5 Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора, 

6 затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха. 

7 Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат. 

8 Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво. 

9 Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята. 

10 Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях. 

11 И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния? 

12 Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство! 

13 Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си, 

14 защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин. 

15 Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти. 

16 Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, 

17 докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край. 

18 Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини. 

19 Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас. 

20 Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им. 

21 Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре, 

22 толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб. 

23 И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми. 

24 Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава. 

25 Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб. 

26 Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века. 

27 Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват. 

28 Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.