1Eine Unterweisung Davids, als er in der Höhle war, ein Gebet. (1Sam 24,4)2Ich schreie zum HERRN mit meiner Stimme, ich flehe zum HERRN mit meiner Stimme.3Ich schütte meine Klage vor ihm aus und zeige an vor ihm meine Not.4Wenn mein Geist in Ängsten ist, so kennst du doch meinen Pfad. Sie legen mir Schlingen auf den Weg, den ich gehe.5Schau zur Rechten und sieh: Da will mich niemand kennen. Ich kann nicht entfliehen, niemand nimmt sich meiner an.6HERR, zu dir schreie ich und sage: / Du bist meine Zuversicht, mein Teil im Lande der Lebendigen. (Ps 27,13)7Höre auf meine Klage, denn ich werde sehr geplagt. Errette mich von meinen Verfolgern, denn sie sind mir zu mächtig.8Führe mich aus dem Kerker, dass ich preise deinen Namen. Die Gerechten werden sich zu mir sammeln, wenn du mir wohltust.
1Давидово поучение[1]. Молитва, когато беше в пещерата[2]. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. (Jes 26,16)3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. (Ps 140,5; Ps 143,4)4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. (Ps 31,11; Ps 69,20; Ps 88,8; Ps 88,18)5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. (Ps 16,5; Ps 27,13; Ps 46,1; Ps 73,26; Ps 91,12; Ps 119,57; Kla 3,24)6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. (Ps 116,6)7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене. (Ps 13,6; Ps 34,2; Ps 119,17)
Psalm 142
Верен
von Veren1Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.2Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.3Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.4Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.5Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.6Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.