Psalm 88 | Lutherbibel 2017 :: ERF Bibleserver

Библия, синодално издание

1 Учение на Етама Езрахита. (1Chr 15,17) 2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. (Ps 91,3) 3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: 4 „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: (2Sam 7,12; Ps 131,11) 5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“ 6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. 7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? (Ps 85,8) 8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. 9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. (Ps 76,14; Offb 19,15) 10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. (Ps 106,29; Mt 8,26) 11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си 12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (1Mo 1,1) 13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. 14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! 15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. (Ps 92,2) 16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, 17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, 18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. (Lk 1,69) 19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. (Ps 3,4; Ps 83,10) 20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. 21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. (1Sam 16,13; Apg 13,22) 22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. (Jes 41,10) 23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. (2Sam 7,10) 24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. 25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. 26 И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. (Ps 71,8; Offb 10,2) 27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. (2Sam 7,14; Hebr 1,5) 28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, (Kol 1,18; Offb 19,16)

Kol 1,18Offb 19,16

29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. 30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. (2Sam 7,13; Ps 71,5) 31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; 32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; 33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; (2Sam 7,14) 34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. 35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. (2Sam 7,16) 36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а? 37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, (2Sam 7,16; Ps 71,17; Lk 1,33; Joh 12,34)

2Sam 7,16Ps 71,17Lk 1,33Joh 12,34

38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ (Offb 1,5) 39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; 40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; (Ps 43,10) 41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. (Kla 2,6) 42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. (Ps 30,12; Ps 43,14) 43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; 44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; 45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; 46 съкрати дните на младините му и го покри със срам. 47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? 48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. 49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? (Ps 48,10; Sir 14,18) 50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. (2Sam 7,15) 51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; 52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. 53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.

Gebet in Verlassenheit und Todesnähe