1Ein Psalm Davids, vorzusingen, für Jedutun. (1Chr 25,1; 1Chr 25,3)2Ich habe mir vorgenommen: Ich will mich hüten, dass ich nicht sündige mit meiner Zunge; ich will meinem Mund einen Zaum anlegen, solange ich den Frevler vor mir sehen muss.3Ich bin verstummt und still und schweige fern der Freude und muss mein Leid in mich fressen. (Ps 38,14)4Mein Herz ist entbrannt in meinem Leibe; / wenn ich seufze, brennt es wie Feuer. So rede ich mit meiner Zunge:5»HERR, lehre doch mich, / dass es ein Ende mit mir haben muss und mein Leben ein Ziel hat und ich davon muss. (Hi 14,5; Ps 90,12)6Siehe, meine Tage sind eine Handbreit bei dir, und mein Leben ist wie nichts vor dir. Ach, wie gar nichts sind alle Menschen, die doch so sicher leben! Sela. (Ps 90,5)7Sie gehen daher wie ein Schatten / und machen sich viel vergebliche Unruhe; sie sammeln und wissen nicht, wer es kriegen wird.« (Ps 49,17; Pred 2,18; Pred 2,21; Lk 12,15)8Nun, Herr, wes soll ich mich trösten? Ich hoffe auf dich.9Errette mich von aller meiner Sünde und lass mich nicht den Narren zum Spott werden.10Ich will schweigen und meinen Mund nicht auftun; denn du hast es getan.11Wende deine Plage von mir; ich vergehe, weil deine Hand nach mir greift.12Wenn du den Menschen züchtigst um der Sünde willen, / so verzehrst du seine Schönheit wie Motten ein Kleid. Ach, wie gar nichts sind doch alle Menschen. Sela.13Höre mein Gebet, HERR, und vernimm mein Schreien, schweige nicht zu meinen Tränen; denn ich bin ein Gast bei dir, ein Fremdling wie alle meine Väter. (3Mo 25,23; Ps 119,19; Hebr 11,13; 1Petr 2,11)14Lass ab von mir, dass ich mich erquicke, ehe ich dahinfahre und nicht mehr bin.
1-2Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; (Hi 30,19; Lk 6,48)4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. (Ps 32,3; Offb 5,9)5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! (Ps 2,12; Spr 16,20; Jer 17,7)6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[1]; всесъжение и жертва за грях не поиска. (Ps 50,18)8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; (Joh 5,46)9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. (Jes 50,5)10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. (Ps 34,18)11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. (Mt 12,35)12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. (Ps 30,11)14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. (Ps 21,20)15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. (Ps 34,4)16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ (Ps 34,21)17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай! (Ps 69,6)