1Ein Psalm Davids. HERR, wer darf weilen in deinem Zelt? Wer darf wohnen auf deinem heiligen Berge? (Ps 24,3; Pred 4,17; Jes 33,14)2Wer untadelig lebt und recht tut und redet die Wahrheit von Herzen;3wer mit seiner Zunge nicht verleumdet, / wer seinem Nächsten nichts Arges tut und seinen Nachbarn nicht schmäht;4wer die Verworfenen für nichts achtet, / aber ehrt die Gottesfürchtigen; wer seinen Eid hält, auch wenn es ihm schadet;5wer sein Geld nicht auf Zinsen gibt / und nimmt nicht Geschenke wider den Unschuldigen. Wer das tut, wird nimmermehr wanken. (2Mo 22,24; 5Mo 23,20)
1Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.3Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание. (Joh 11,5)4Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена. (Jes 1,11)5Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий. (Kla 3,24)6Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.7Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.8Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.9Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,10защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление, (Apg 13,35)11Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки. (Apg 2,28)