1And Naomi had a kinsman of her husband', a mighty man of wealth, of the family of Elimelech; and his name was Boaz.2And Ruth the Moabitess said unto Naomi, Let me now go to the field, and glean ears of corn after him in whose sight I shall find grace. And she said unto her, Go, my daughter.3And she went, and came, and gleaned in the field after the reapers: and her hap was to light on a part of the field belonging unto Boaz, who was of the kindred of Elimelech.4And, behold, Boaz came from Bethlehem, and said unto the reapers, The LORD be with you. And they answered him, The LORD bless thee.5Then said Boaz unto his servant that was set over the reapers, Whose damsel is this?6And the servant that was set over the reapers answered and said, It is the Moabitish damsel that came back with Naomi out of the country of Moab:7And she said, I pray you, let me glean and gather after the reapers among the sheaves: so she came, and hath continued even from the morning until now, that she tarried a little in the house.8Then said Boaz unto Ruth, Hearest thou not, my daughter? Go not to glean in another field, neither go from hence, but abide here fast by my maidens:9Let thine eyes be on the field that they do reap, and go thou after them: have I not charged the young men that they shall not touch thee? and when thou art athirst, go unto the vessels, and drink of that which the young men have drawn.10Then she fell on her face, and bowed herself to the ground, and said unto him, Why have I found grace in thine eyes, that thou shouldest take knowledge of me, seeing I am a stranger?11And Boaz answered and said unto her, It hath fully been shewed me, all that thou hast done unto thy mother in law since the death of thine husband: and how thou hast left thy father and thy mother, and the land of thy nativity, and art come unto a people which thou knewest not heretofore.12The LORD recompense thy work, and a full reward be given thee of the LORD God of Israel, under whose wings thou art come to trust.13Then she said, Let me find favour in thy sight, my lord; for that thou hast comforted me, and for that thou hast spoken friendly unto thine handmaid, though I be not like unto one of thine handmaidens.14And Boaz said unto her, At mealtime come thou hither, and eat of the bread, and dip thy morsel in the vinegar. And she sat beside the reapers: and he reached her parched corn , and she did eat, and was sufficed, and left.15And when she was risen up to glean, Boaz commanded his young men, saying, Let her glean even among the sheaves, and reproach her not:16And let fall also some of the handfuls of purpose for her, and leave them , that she may glean them , and rebuke her not.17So she gleaned in the field until even, and beat out that she had gleaned: and it was about an ephah of barley.18And she took it up, and went into the city: and her mother in law saw what she had gleaned: and she brought forth, and gave to her that she had reserved after she was sufficed.19And her mother in law said unto her, Where hast thou gleaned to day? and where wroughtest thou? blessed be he that did take knowledge of thee. And she shewed her mother in law with whom she had wrought, and said, The man' name with whom I wrought to day is Boaz.20And Naomi said unto her daughter in law, Blessed be he of the LORD, who hath not left off his kindness to the living and to the dead. And Naomi said unto her, The man is near of kin unto us, one of our next kinsmen.21And Ruth the Moabitess said, He said unto me also, Thou shalt keep fast by my young men, until they have ended all my harvest.22And Naomi said unto Ruth her daughter in law, It is good, my daughter, that thou go out with his maidens, that they meet thee not in any other field.23So she kept fast by the maidens of Boaz to glean unto the end of barley harvest and of wheat harvest; and dwelt with her mother in law.
1А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз. (Ru 3:2; Ru 3:12; Ru 4:21; Mt 1:5)2И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя. (Le 19:9; De 24:19)3Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.4И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! (Ps 129:7; Ps 129:8; Lu 1:28; 2Th 3:16)5Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?6И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя. (Ru 1:22)7Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.8Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.9Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.10Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка? (1Sa 25:23)11А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. (Ru 1:14; Ru 1:16; Ru 1:17)12ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. (Ru 1:16; 1Sa 24:10; Ps 17:8; Ps 36:7; Ps 57:1; Ps 63:7)13Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини. (Ge 33:15; 1Sa 1:18; 1Sa 25:41)14Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката. (Ru 2:18)15А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!16Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира.17И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила. (Ru 2:14)19Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. (Ru 2:10; Ps 41:1)20Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник. (Ru 3:9; Ru 3:10; Ru 4:6; 2Sa 2:5; Job 29:13; Pr 17:17)21Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.22Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.23И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.