1What shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?2God forbid. How shall we, that are dead to sin, live any longer therein?3Know ye not, that so many of us as were baptized into Jesus Christ were baptized into his death?4Therefore we are buried with him by baptism into death: that like as Christ was raised up from the dead by the glory of the Father, even so we also should walk in newness of life.5For if we have been planted together in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection:6Knowing this, that our old man is crucified with him, that the body of sin might be destroyed, that henceforth we should not serve sin.7For he that is dead is freed from sin.8Now if we be dead with Christ, we believe that we shall also live with him:9Knowing that Christ being raised from the dead dieth no more; death hath no more dominion over him.10For in that he died, he died unto sin once: but in that he liveth, he liveth unto God.11Likewise reckon ye also yourselves to be dead indeed unto sin, but alive unto God through Jesus Christ our Lord.12Let not sin therefore reign in your mortal body, that ye should obey it in the lusts thereof.13Neither yield ye your members as instruments of unrighteousness unto sin: but yield yourselves unto God, as those that are alive from the dead, and your members as instruments of righteousness unto God.14For sin shall not have dominion over you: for ye are not under the law, but under grace.15What then? shall we sin, because we are not under the law, but under grace? God forbid.16Know ye not, that to whom ye yield yourselves servants to obey, his servants ye are to whom ye obey; whether of sin unto death, or of obedience unto righteousness?17But God be thanked, that ye were the servants of sin, but ye have obeyed from the heart that form of doctrine which was delivered you.18Being then made free from sin, ye became the servants of righteousness.19I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as ye have yielded your members servants to uncleanness and to iniquity unto iniquity; even so now yield your members servants to righteousness unto holiness.20For when ye were the servants of sin, ye were free from righteousness.21What fruit had ye then in those things whereof ye are now ashamed? for the end of those things is death.22But now being made free from sin, and become servants to God, ye have your fruit unto holiness, and the end everlasting life.23For the wages of sin is death; but the gift of God is eternal life through Jesus Christ our Lord.
1Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? (Ro 3:8; Ro 6:15)2Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него? (Ro 6:11; Ro 7:4; Ga 2:19; Ga 6:14; Col 3:3; 1Pe 2:24)3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? (1Co 15:29; Ga 3:27)4Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. (Joh 2:11; Joh 11:40; Ro 8:11; 1Co 6:14; 2Co 13:4; Ga 6:15; Eph 4:22; Col 2:12; Col 3:10)5Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; (Ro 8:11; 1Co 6:14; Php 3:10; Php 3:11)6като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. (Ga 2:20; Ga 5:24; Ga 6:14; Eph 4:22; Col 2:11; Col 3:5; Col 3:9)7Защото който е умрял, той е оправдан от греха. (1Pe 4:1)8Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, (Col 3:5; Col 3:9; Col 3:10; 2Ti 2:11)9като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. (1Co 15:54; Heb 9:28; Re 1:18)10Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога. (Lu 20:38; Heb 9:27; Heb 9:28)11Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. (Ro 6:2; Ga 2:19)12И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти. (Ps 19:13; Ps 119:133)13Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. (Ro 7:5; Ro 12:1; Ga 2:20; Col 3:5; Jas 4:1; 1Pe 2:24; 1Pe 4:2)14Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. (Ro 5:20; Ro 7:4; Ro 7:6; Ro 8:2; Ga 5:18)
Истинската свобода
15Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! (1Co 9:21; Ga 2:17)16Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? (Mt 6:24; Joh 8:34; 2Pe 2:19)17Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден, (2Ti 1:13)18и, освободени от греха, станахте слуги на правдата. (Joh 8:32; 1Co 7:22; Ga 5:1; 1Pe 2:16)19(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.20Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.21Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. (Ro 1:26; Ro 1:31; Ro 1:32; Ro 7:5)22Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, която води към вечен живот. (Joh 8:32)23Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. (Ge 2:17; Ro 2:7; Ro 5:12; Ro 5:17; Ro 5:21; Jas 1:15; 1Pe 1:4)