1What shall we say then that Abraham our father, as pertaining to the flesh, hath found?2For if Abraham were justified by works, he hath whereof to glory; but not before God.3For what saith the scripture? Abraham believed God, and it was counted unto him for righteousness.4Now to him that worketh is the reward not reckoned of grace, but of debt.5But to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is counted for righteousness.6Even as David also describeth the blessedness of the man, unto whom God imputeth righteousness without works,7Saying, Blessed are they whose iniquities are forgiven, and whose sins are covered.8Blessed is the man to whom the Lord will not impute sin.9Cometh this blessedness then upon the circumcision only, or upon the uncircumcision also? for we say that faith was reckoned to Abraham for righteousness.10How was it then reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.11And he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had yet being uncircumcised: that he might be the father of all them that believe, though they be not circumcised; that righteousness might be imputed unto them also:12And the father of circumcision to them who are not of the circumcision only, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham, which he had being yet uncircumcised.13For the promise, that he should be the heir of the world, was not to Abraham, or to his seed, through the law, but through the righteousness of faith.14For if they which are of the law be heirs, faith is made void, and the promise made of none effect:15Because the law worketh wrath: for where no law is, there is no transgression.16Therefore it is of faith, that it might be by grace; to the end the promise might be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham; who is the father of us all,17(As it is written, I have made thee a father of many nations,) before him whom he believed, even God, who quickeneth the dead, and calleth those things which be not as though they were.18Who against hope believed in hope, that he might become the father of many nations; according to that which was spoken, So shall thy seed be.19And being not weak in faith, he considered not his own body now dead, when he was about an hundred years old, neither yet the deadness of Sarah's womb:20He staggered not at the promise of God through unbelief; but was strong in faith, giving glory to God;21And being fully persuaded that, what he had promised, he was able also to perform.22And therefore it was imputed to him for righteousness.23Now it was not written for his sake alone, that it was imputed to him;24But for us also, to whom it shall be imputed, if we believe on him that raised up Jesus our Lord from the dead;25Who was delivered for our offences, and was raised again for our justification.
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? (Isa 51:2; Mt 3:9; Joh 8:33; Joh 8:39; 2Co 11:22)2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. (Ro 3:20; Ro 3:27; Ro 3:28; Eph 2:8)3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ (Ge 15:6; Ga 3:6; Jas 2:23)4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; (Ro 11:6)5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. (Ps 32:1; Ps 32:2)8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, (Ge 17:10; Ge 17:11; Lu 19:9; Ro 4:12; Ro 4:16; Ga 3:7)12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. (Ge 15:6; Ge 17:4; Ge 17:5; Ga 3:29)14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; (Ga 3:18)15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. (Ro 3:20; Ro 5:13; Ro 5:20; Ro 7:8; Ro 7:10; Ro 7:11; 1Co 15:56; 2Co 3:7; 2Co 3:9; Ga 3:10; Ga 3:19; 1Jo 3:4)16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (Isa 51:2; Ro 3:24; Ro 9:8; Ga 3:22)17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. (Ge 17:5; Ro 8:11; Ro 9:26; 1Co 1:28; Eph 2:1; Eph 2:5; Heb 11:12; 1Pe 2:10)18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ (Ge 15:5)19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, (Ge 17:17; Ge 18:11; Heb 11:11; Heb 11:12)20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Ps 115:3; Lu 1:37; Lu 1:45; Heb 11:19)22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, (Ro 15:4; 1Co 10:6; 1Co 10:11)24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, (Ac 2:24; Ac 13:30)25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни. (Isa 53:5; Isa 53:6; Ro 3:25; Ro 5:6; Ro 8:32; 1Co 15:17; 1Co 15:22; 2Co 5:21; Ga 1:4; Heb 9:28; 1Pe 1:21; 1Pe 2:24; 1Pe 3:18)