1Maschil of Asaph. O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?2Remember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt.3Lift up thy feet unto the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary.4Thine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns for signs.5A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.6But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.7They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground.8They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.9We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long.10O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?11Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom.12For God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.13Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.14Thou brakest the heads of leviathan in pieces, and gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness.15Thou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers.16The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.17Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.18Remember this, that the enemy hath reproached, O LORD, and that the foolish people have blasphemed thy name.19O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude of the wicked : forget not the congregation of thy poor for ever.20Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.21O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.22Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.23Forget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.
1Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? (De 29:20; Ps 44:9; Ps 44:23; Ps 60:1; Ps 60:10; Ps 77:7; Ps 95:7; Ps 100:3; Jer 31:37; Jer 33:24)2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето[1], което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. (Ex 15:16; De 9:29; De 32:9; Jer 10:16)3Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. (La 2:7; Da 6:27)5Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;6и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. (1Ki 6:18; 1Ki 6:20; 1Ki 6:32; 1Ki 6:35)7Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. (2Ki 25:9; Ps 89:39)8Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. (Ps 83:4)9Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. (1Sa 3:1; Am 8:11)10Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?11Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. (La 2:3)12А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. (Ps 44:4)13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. (Ex 14:21)14Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. (Nu 14:9; Ps 72:9; Isa 51:9; Isa 51:10; Eze 29:3; Eze 32:2)15Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. (Ex 17:5; Ex 17:6; Nu 20:11; Jos 3:13; Ps 105:41; Isa 48:21)16Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. (Ge 1:14)17Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. (Ge 8:22; Ac 17:26)18Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. (Ps 39:8; Ps 74:22; Re 16:19)19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота[2] на Твоите немотни. (Ps 68:10; So 2:14)20Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. (Ge 17:7; Ge 17:8; Le 26:44; Le 26:45; Ps 106:45; Jer 33:21)21Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.22Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. (Ps 74:18; Ps 89:51)23Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.