Sign in for free

Psalm 104

King James Version

1 Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty. 2 Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain: 3 Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind: 4 Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire: 5 Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever. 6 Thou coveredst it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains. 7 At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away. 8 They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them. 9 Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth. 10 He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills. 11 They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst. 12 By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches. 13 He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works. 14 He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth; 15 And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man' heart. 16 The trees of the LORD are full of sap ; the cedars of Lebanon, which he hath planted; 17 Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house. 18 The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies. 19 He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down. 20 Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep forth . 21 The young lions roar after their prey, and seek their meat from God. 22 The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens. 23 Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening. 24 O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches. 25 So is this great and wide sea, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts. 26 There go the ships: there is that leviathan, whom thou hast made to play therein. 27 These wait all upon thee; that thou mayest give them their meat in due season. 28 That thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good. 29 Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust. 30 Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth. 31 The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works. 32 He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke. 33 I will sing unto the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being. 34 My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD. 35 Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Psalm 104

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Ps 93:1; Ps 103:1; Ps 104:35) 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Isa 40:22; Isa 45:12; Da 7:9) 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Ps 18:10; Isa 19:1; Am 9:6) 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (2Ki 2:11; 2Ki 6:17; Heb 1:7) 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Job 26:7; Job 38:4; Job 38:6; Ec 1:4) 6 Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Ge 7:19) 7 От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Ge 8:1) 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Ge 8:5; Job 38:10; Job 38:11) 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Ge 9:11; Ge 9:15; Job 26:10; Ps 33:7; Jer 5:22) 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Ps 65:9; Ps 65:10; Ps 147:8; Jer 10:13; Jer 14:22) 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Ge 1:29; Ge 1:30; Ge 3:18; Ge 9:3; Job 28:5; Ps 136:25; Ps 147:8; Ps 147:9) 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Jud 9:13; Ps 23:5; Pr 31:6; Pr 31:7) 16 Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Nu 24:6) 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Ge 1:14; Job 38:12) 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Isa 45:7) 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Job 38:39; Joe 1:20) 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Ge 3:19) 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Pr 3:19) 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Job 41:1) 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Ps 136:25; Ps 145:15; Ps 147:9) 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Job 34:14; Job 34:15; Ps 146:4; Ec 12:7) 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Isa 32:15; Eze 37:9) 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Ge 1:31) 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Ps 144:5; Hab 3:10) 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Ps 63:4; Ps 146:2) 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Ps 37:38; Ps 104:1; Pr 2:22) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.