1And now, O ye priests, this commandment is for you.2If ye will not hear, and if ye will not lay it to heart, to give glory unto my name, saith the LORD of hosts, I will even send a curse upon you, and I will curse your blessings: yea, I have cursed them already, because ye do not lay it to heart.3Behold, I will corrupt your seed, and spread dung upon your faces, even the dung of your solemn feasts; and one shall take you away with it.4And ye shall know that I have sent this commandment unto you, that my covenant might be with Levi, saith the LORD of hosts.5My covenant was with him of life and peace; and I gave them to him for the fear wherewith he feared me, and was afraid before my name.6The law of truth was in his mouth, and iniquity was not found in his lips: he walked with me in peace and equity, and did turn many away from iniquity.7For the priest' lips should keep knowledge, and they should seek the law at his mouth: for he is the messenger of the LORD of hosts.8But ye are departed out of the way; ye have caused many to stumble at the law; ye have corrupted the covenant of Levi, saith the LORD of hosts.9Therefore have I also made you contemptible and base before all the people, according as ye have not kept my ways, but have been partial in the law.10Have we not all one father? hath not one God created us? why do we deal treacherously every man against his brother, by profaning the covenant of our fathers?11Judah hath dealt treacherously, and an abomination is committed in Israel and in Jerusalem; for Judah hath profaned the holiness of the LORD which he loved, and hath married the daughter of a strange god.12The LORD will cut off the man that doeth this, the master and the scholar, out of the tabernacles of Jacob, and him that offereth an offering unto the LORD of hosts.13And this have ye done again, covering the altar of the LORD with tears, with weeping, and with crying out, insomuch that he regardeth not the offering any more, or receiveth it with good will at your hand.14Yet ye say, Wherefore? Because the LORD hath been witness between thee and the wife of thy youth, against whom thou hast dealt treacherously: yet is she thy companion, and the wife of thy covenant.15And did not he make one? Yet had he the residue of the spirit. And wherefore one? That he might seek a godly seed. Therefore take heed to your spirit, and let none deal treacherously against the wife of his youth.16For the LORD, the God of Israel, saith that he hateth putting away: for one covereth violence with his garment, saith the LORD of hosts: therefore take heed to your spirit, that ye deal not treacherously.17Ye have wearied the LORD with your words. Yet ye say, Wherein have we wearied him ? When ye say, Every one that doeth evil is good in the sight of the LORD, and he delighteth in them; or, Where is the God of judgment?
Божии упреци към свещениците и народа за нарушаване на Закона
1И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници.2Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми, казва Господ на Силите, тогава ще пратя върху вас проклятието и ще прокълна благословията ви; дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце. (Le 26:14; De 28:15)3Ето, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии – нечистотиите от жертвите ви; и ще бъдете отнесени заедно с тях (1Ki 14:10)4и ще познаете, че Аз ви пратих тази заповед, за да бъде потвърден заветът Ми с Левий, казва Господ на Силите.5Заветът Ми с него беше за живот и за мир, които му и дадох заради страха, с който се боеше от Мен и се страхуваше от името Ми. (Nu 25:12; De 33:8; De 33:9; Eze 34:25; Eze 37:26)6Законът на истината беше в устата му и неправда не се намери в устните му; ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие. (De 33:10; Jer 23:22; Jas 5:20)7Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от неговите уста народът трябва да иска закона, защото той е посланикът на Господа на Силите. (Le 10:11; De 17:9; De 17:10; De 24:8; Ezr 7:10; Jer 18:18; Hag 2:11; Hag 2:12; Ga 4:14)8Но вие се отклонихте от пътя, направихте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета, сключен с Левий, казва Господ на Силите. (1Sa 2:17; Ne 13:29; Jer 18:15)9Затова и Аз ви направих презрени и унижени пред целия народ, защото не сте опазили пътищата Ми, а сте показали лицеприятие в делата по закона. (1Sa 2:30)10Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо постъпваме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни? (Job 31:15; 1Co 8:6; Eph 4:6)11Юда постъпи коварно и гнусота бе извършена в Израил и Йерусалим; защото Юда оскверни светилището на Господа, което Той обича, и се ожени за дъщеря на чужд бог. (Ezr 9:1; Ezr 10:2; Ne 13:23)12Господ ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това – както онзи, който поучава на това, така и онзи, който го[1] слуша, и онзи, който донася принос на Господа на Силите. (Ne 13:28; Ne 13:29)13Правите още и следното: покривате жертвеника на Господа със сълзи, с плач и въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви.14И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена. (Pr 2:17; Pr 5:18)15Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. (Ezr 9:2; 1Co 7:14)16Защото, казва Господ, Израилевият Бог, Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие, казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно. (De 24:1; Mt 5:32; Mt 19:8)17Дотегнахте на Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде е Бог на правосъдието? (Isa 43:24; Am 2:13; Mal 3:13)