Luke 23 | King James Version :: ERF Bibleserver

King James Version

1 And the whole multitude of them arose, and led him unto Pilate. 2 And they began to accuse him, saying, We found this fellow perverting the nation, and forbidding to give tribute to Caesar, saying that he himself is Christ a King. 3 And Pilate asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And he answered him and said, Thou sayest it. 4 Then said Pilate to the chief priests and to the people, I find no fault in this man. 5 And they were the more fierce, saying, He stirreth up the people, teaching throughout all Jewry, beginning from Galilee to this place. 6 When Pilate heard of Galilee, he asked whether the man were a Galilaean. 7 And as soon as he knew that he belonged unto Herod's jurisdiction, he sent him to Herod, who himself also was at Jerusalem at that time. 8 And when Herod saw Jesus, he was exceeding glad: for he was desirous to see him of a long season, because he had heard many things of him; and he hoped to have seen some miracle done by him. 9 Then he questioned with him in many words; but he answered him nothing. 10 And the chief priests and scribes stood and vehemently accused him. 11 And Herod with his men of war set him at nought, and mocked him, and arrayed him in a gorgeous robe, and sent him again to Pilate. 12 And the same day Pilate and Herod were made friends together: for before they were at enmity between themselves. 13 And Pilate, when he had called together the chief priests and the rulers and the people, 14 Said unto them, Ye have brought this man unto me, as one that perverteth the people: and, behold, I, having examined him before you, have found no fault in this man touching those things whereof ye accuse him: 15 No, nor yet Herod: for I sent you to him; and, lo, nothing worthy of death is done unto him. 16 I will therefore chastise him, and release him. 17 (For of necessity he must release one unto them at the feast.) 18 And they cried out all at once, saying, Away with this man, and release unto us Barabbas: 19 (Who for a certain sedition made in the city, and for murder, was cast into prison.) 20 Pilate therefore, willing to release Jesus, spake again to them. 21 But they cried, saying, Crucify him, crucify him. 22 And he said unto them the third time, Why, what evil hath he done? I have found no cause of death in him: I will therefore chastise him, and let him go. 23 And they were instant with loud voices, requiring that he might be crucified. And the voices of them and of the chief priests prevailed. 24 And Pilate gave sentence that it should be as they required. 25 And he released unto them him that for sedition and murder was cast into prison, whom they had desired; but he delivered Jesus to their will. 26 And as they led him away, they laid hold upon one Simon, a Cyrenian, coming out of the country, and on him they laid the cross, that he might bear it after Jesus. 27 And there followed him a great company of people, and of women, which also bewailed and lamented him. 28 But Jesus turning unto them said, Daughters of Jerusalem, weep not for me, but weep for yourselves, and for your children. 29 For, behold, the days are coming, in the which they shall say, Blessed are the barren, and the wombs that never bare, and the paps which never gave suck. 30 Then shall they begin to say to the mountains, Fall on us; and to the hills, Cover us. 31 For if they do these things in a green tree, what shall be done in the dry? 32 And there were also two others, malefactors, led with him to be put to death. 33 And when they were come to the place, which is called Calvary, there they crucified him, and the malefactors, one on the right hand, and the other on the left. 34 Then said Jesus, Father, forgive them; for they know not what they do. And they parted his raiment, and cast lots. 35 And the people stood beholding. And the rulers also with them derided him, saying, He saved others; let him save himself, if he be Christ, the chosen of God. 36 And the soldiers also mocked him, coming to him, and offering him vinegar, 37 And saying, If thou be the king of the Jews, save thyself. 38 And a superscription also was written over him in letters of Greek, and Latin, and Hebrew, THIS IS THE KING OF THE JEWS. 39 And one of the malefactors which were hanged railed on him, saying, If thou be Christ, save thyself and us. 40 But the other answering rebuked him, saying, Dost not thou fear God, seeing thou art in the same condemnation? 41 And we indeed justly; for we receive the due reward of our deeds: but this man hath done nothing amiss. 42 And he said unto Jesus, Lord, remember me when thou comest into thy kingdom. 43 And Jesus said unto him, Verily I say unto thee, To day shalt thou be with me in paradise. 44 And it was about the sixth hour, and there was a darkness over all the earth until the ninth hour. 45 And the sun was darkened, and the veil of the temple was rent in the midst. 46 And when Jesus had cried with a loud voice, he said, Father, into thy hands I commend my spirit: and having said thus, he gave up the ghost. 47 Now when the centurion saw what was done, he glorified God, saying, Certainly this was a righteous man. 48 And all the people that came together to that sight, beholding the things which were done, smote their breasts, and returned. 49 And all his acquaintance, and the women that followed him from Galilee, stood afar off, beholding these things. 50 And, behold, there was a man named Joseph, a counsellor; and he was a good man, and a just: 51 (The same had not consented to the counsel and deed of them;) he was of Arimathaea, a city of the Jews: who also himself waited for the kingdom of God. 52 This man went unto Pilate, and begged the body of Jesus. 53 And he took it down, and wrapped it in linen, and laid it in a sepulchre that was hewn in stone, wherein never man before was laid. 54 And that day was the preparation, and the sabbath drew on. 55 And the women also, which came with him from Galilee, followed after, and beheld the sepulchre, and how his body was laid. 56 And they returned, and prepared spices and ointments; and rested the sabbath day according to the commandment.

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Исус Христос при Пилат

1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Mt 27:1; Mt 27:2; Mt 27:11; Mr 15:1; Joh 18:28)

Mt 27:1Mt 27:2Mt 27:11Mr 15:1Joh 18:28

2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Mt 17:27; Mt 22:21; Mr 12:17; Ac 17:7)

Mt 17:27Mt 22:21Mr 12:17Ac 17:7

3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Mt 27:11; Mr 15:2; Joh 18:33; 1Ti 6:13; Re 1:5)

Mt 27:11Mr 15:2Joh 18:331Ti 6:13Re 1:5

4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1Pe 2:22) 5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.

Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Lu 3:1) 8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Mt 14:1; Mr 6:14; Lu 9:9)

Mt 14:1Mr 6:14Lu 9:9

9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Isa 53:3) 12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Ac 4:27)

Осъждането на Исус Христос на смърт

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Mt 27:15; Mt 27:23; Mr 15:6; Mr 15:14; Joh 18:38; Joh 18:39)

Mt 27:15Mt 27:23Mr 15:6Mr 15:14Joh 18:38Joh 18:39

14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Mt 27:23; Mr 15:14; Lu 23:1; Lu 23:2; Lu 23:4; Joh 19:4)

Mt 27:23Mr 15:14Lu 23:1Lu 23:2Lu 23:4Joh 19:4

15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Mt 27:26; Joh 19:1) 17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Mt 27:15; Mr 15:6; Joh 18:39)

Mt 27:15Mr 15:6Joh 18:39

18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Mt 27:20; Mr 15:11; Joh 18:40; Ac 3:14)

Mt 27:20Mr 15:11Joh 18:40Ac 3:14

19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. 20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. 21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. 24 И Пилат реши да изпълни искането им: (Mt 27:26; Mr 15:15; Joh 19:16)

Mt 27:26Mr 15:15Joh 19:16

25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.

Разпъването на Исус Христос

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Mt 27:32; Mr 15:21; Joh 19:17)

Mt 27:32Mr 15:21Joh 19:17

27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; 29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Mt 24:19; Lu 21:23) 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Isa 2:19; Ho 10:8; Re 6:16; Re 9:6)

Isa 2:19Ho 10:8Re 6:16Re 9:6

31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Pr 11:31; Jer 25:29; Eze 20:47; Eze 21:3; Eze 21:4; 1Pe 4:17)

Pr 11:31Jer 25:29Eze 20:47Eze 21:3Eze 21:41Pe 4:17

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Isa 53:12; Mt 27:38) 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно^[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Mt 27:33; Mr 15:22; Joh 19:17; Joh 19:18)

Mt 27:33Mr 15:22Joh 19:17Joh 19:18

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Mt 5:44; Mt 27:35; Mr 15:24; Joh 19:23; Ac 3:17; Ac 7:60; 1Co 4:12)

Mt 5:44Mt 27:35Mr 15:24Joh 19:23Ac 3:17Ac 7:601Co 4:12

35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Ps 22:17; Zec 12:10; Mt 27:41; Mr 15:29)

Ps 22:17Zec 12:10Mt 27:41Mr 15:29

36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. 38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. (Mt 27:37; Mr 15:26; Joh 19:19)

Mt 27:37Mr 15:26Joh 19:19

39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Mt 27:44; Mr 15:32) 40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? 41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Mt 16:28) 43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.

Кръстната смърт на Исус Христос

44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час^[2], (Am 8:9; Mt 27:45; Mr 15:33; Joh 19:28)

Am 8:9Mt 27:45Mr 15:33Joh 19:28

45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Mt 27:51; Mr 15:38) 46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Ps 31:5; Mt 27:50; Mr 15:37; Joh 19:30; 1Pe 2:23)

Ps 31:5Mt 27:50Mr 15:37Joh 19:301Pe 2:23

47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Mt 27:54; Mr 15:39) 48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Ps 38:11; Mt 27:55; Mr 15:40; Joh 19:25)

Ps 38:11Mt 27:55Mr 15:40Joh 19:25

Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Mt 27:57; Mr 15:42; Mr 15:43; Joh 19:38)

Mt 27:57Mr 15:42Mr 15:43Joh 19:38

51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Mr 15:43; Lu 2:25; Lu 2:38)

Mr 15:43Lu 2:25Lu 2:38

52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Mt 27:59; Mr 15:46) 54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Mt 27:62) 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Mr 15:47; Lu 8:2) 56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът. (Ex 20:10; Mr 10:1)