1And it came to pass, that on one of those days, as he taught the people in the temple, and preached the gospel, the chief priests and the scribes came upon him with the elders,2And spake unto him, saying, Tell us, by what authority doest thou these things? or who is he that gave thee this authority?3And he answered and said unto them, I will also ask you one thing; and answer me:4The baptism of John, was it from heaven, or of men?5And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why then believed ye him not?6But and if we say, Of men; all the people will stone us: for they be persuaded that John was a prophet.7And they answered, that they could not tell whence it was.8And Jesus said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.9Then began he to speak to the people this parable; A certain man planted a vineyard, and let it forth to husbandmen, and went into a far country for a long time.10And at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent him away empty.11And again he sent another servant: and they beat him also, and entreated him shamefully, and sent him away empty.12And again he sent a third: and they wounded him also, and cast him out.13Then said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: it may be they will reverence him when they see him.14But when the husbandmen saw him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir: come, let us kill him, that the inheritance may be ours.15So they cast him out of the vineyard, and killed him. What therefore shall the lord of the vineyard do unto them?16He shall come and destroy these husbandmen, and shall give the vineyard to others. And when they heard it, they said, God forbid.17And he beheld them, and said, What is this then that is written, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner?18Whosoever shall fall upon that stone shall be broken; but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.19And the chief priests and the scribes the same hour sought to lay hands on him; and they feared the people: for they perceived that he had spoken this parable against them.20And they watched him, and sent forth spies, which should feign themselves just men, that they might take hold of his words, that so they might deliver him unto the power and authority of the governor.21And they asked him, saying, Master, we know that thou sayest and teachest rightly, neither acceptest thou the person of any, but teachest the way of God truly:22Is it lawful for us to give tribute unto Caesar, or no?23But he perceived their craftiness, and said unto them, Why tempt ye me?24Shew me a penny. Whose image and superscription hath it? They answered and said, Caesar's.25And he said unto them, Render therefore unto Caesar the things which be Caesar's, and unto God the things which be God's.26And they could not take hold of his words before the people: and they marvelled at his answer, and held their peace.27Then came to him certain of the Sadducees, which deny that there is any resurrection; and they asked him,28Saying, Master, Moses wrote unto us, If any man's brother die, having a wife, and he die without children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.29There were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died without children.30And the second took her to wife, and he died childless.31And the third took her; and in like manner the seven also: and they left no children, and died.32Last of all the woman died also.33Therefore in the resurrection whose wife of them is she? for seven had her to wife.34And Jesus answering said unto them, The children of this world marry, and are given in marriage:35But they which shall be accounted worthy to obtain that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage:36Neither can they die any more: for they are equal unto the angels; and are the children of God, being the children of the resurrection.37Now that the dead are raised, even Moses shewed at the bush, when he calleth the Lord the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.38For he is not a God of the dead, but of the living: for all live unto him.39Then certain of the scribes answering said, Master, thou hast well said.40And after that they durst not ask him any question at all.41And he said unto them, How say they that Christ is David's son?42And David himself saith in the book of Psalms, The LORD said unto my Lord, Sit thou on my right hand,43Till I make thine enemies thy footstool.44David therefore calleth him Lord, how is he then his son?45Then in the audience of all the people he said unto his disciples,46Beware of the scribes, which desire to walk in long robes, and love greetings in the markets, and the highest seats in the synagogues, and the chief rooms at feasts;47Which devour widows' houses, and for a shew make long prayers: the same shall receive greater damnation.
1И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: (Mt 21:23; Mr 11:27)2Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? (Ac 4:7; Ac 7:27)3И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:4Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?5А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?6Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. (Mt 14:5; Mt 21:26; Lu 7:29)7И отговориха, че не знаят откъде беше.8Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Притча за злите земеделци
9И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. (Isa 5:1; Jer 2:21; Mt 21:33; Mr 12:1)10И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.11Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.12Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.13Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.14Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. (Heb 1:2)15Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? (Heb 13:12)16Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!17А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? (Ps 118:22; Isa 28:16; Mt 21:42; Mr 12:10; Ac 4:11; Ro 9:33; 1Pe 2:6)18Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. (Da 2:34; Da 2:35; Mt 21:44)19И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат[1], защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.
За плащането на данък на императора
20И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. (Mt 22:15; Mr 12:13)21И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; (Mt 22:16; Mr 12:14)22право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?23А Той разбра лукавството им и им каза:24Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.25А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Mt 17:27; Mt 22:21; Ro 13:7)26И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха: (Mt 22:23; Mr 12:18; Ac 23:6; Ac 23:8)28Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“ (De 25:5)29А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.30И вторият, и третият я взеха;31така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.32А после умря и жената.33И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?34А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;35а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.36И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. (Ro 8:23; 1Co 15:42; 1Co 15:49; 1Co 15:52; 1Jo 3:2)37А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. (Ex 3:6; Ex 3:16; Mt 22:32; Mr 12:26)38Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. (Ro 6:10; Ro 6:11)39А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.40Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. (Mt 22:42; Mr 12:35)41Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син? (Mt 22:42; Mr 12:35)42Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, (Ps 110:1; Mt 22:44; Ac 2:34)43докато положа враговете Ти за Твое подножие.“44И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?45И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: (Mt 23:1; Mr 12:38)46Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията, (Mt 23:5; Mr 12:38; Mr 12:39; Lu 11:43)47които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. (Mt 23:14)