Judges 20

King James Version

1 Then all the children of Israel went out, and the congregation was gathered together as one man, from Dan even to Beersheba, with the land of Gilead, unto the LORD in Mizpeh. 

2 And the chief of all the people, even of all the tribes of Israel, presented themselves in the assembly of the people of God, four hundred thousand footmen that drew sword. 

3 (Now the children of Benjamin heard that the children of Israel were gone up to Mizpeh.) Then said the children of Israel, Tell us , how was this wickedness? 

4 And the Levite, the husband of the woman that was slain, answered and said, I came into Gibeah that belongeth to Benjamin, I and my concubine, to lodge. 

5 And the men of Gibeah rose against me, and beset the house round about upon me by night, and thought to have slain me: and my concubine have they forced, that she is dead. 

6 And I took my concubine, and cut her in pieces, and sent her throughout all the country of the inheritance of Israel: for they have committed lewdness and folly in Israel. 

7 Behold, ye are all children of Israel; give here your advice and counsel. 

8 And all the people arose as one man, saying, We will not any of us go to his tent, neither will we any of us turn into his house. 

9 But now this shall be the thing which we will do to Gibeah; we will go up by lot against it; 

10 And we will take ten men of an hundred throughout all the tribes of Israel, and an hundred of a thousand, and a thousand out of ten thousand, to fetch victual for the people, that they may do, when they come to Gibeah of Benjamin, according to all the folly that they have wrought in Israel. 

11 So all the men of Israel were gathered against the city, knit together as one man. 

12 And the tribes of Israel sent men through all the tribe of Benjamin, saying, What wickedness is this that is done among you? 

13 Now therefore deliver us the men, the children of Belial, which are in Gibeah, that we may put them to death, and put away evil from Israel. But the children of Benjamin would not hearken to the voice of their brethren the children of Israel: 

14 But the children of Benjamin gathered themselves together out of the cities unto Gibeah, to go out to battle against the children of Israel. 

15 And the children of Benjamin were numbered at that time out of the cities twenty and six thousand men that drew sword, beside the inhabitants of Gibeah, which were numbered seven hundred chosen men. 

16 Among all this people there were seven hundred chosen men lefthanded; every one could sling stones at an hair breadth , and not miss. 

17 And the men of Israel, beside Benjamin, were numbered four hundred thousand men that drew sword: all these were men of war. 

18 And the children of Israel arose, and went up to the house of God, and asked counsel of God, and said, Which of us shall go up first to the battle against the children of Benjamin? And the LORD said, Judah shall go up first. 

19 And the children of Israel rose up in the morning, and encamped against Gibeah. 

20 And the men of Israel went out to battle against Benjamin; and the men of Israel put themselves in array to fight against them at Gibeah. 

21 And the children of Benjamin came forth out of Gibeah, and destroyed down to the ground of the Israelites that day twenty and two thousand men. 

22 And the people the men of Israel encouraged themselves, and set their battle again in array in the place where they put themselves in array the first day. 

23 (And the children of Israel went up and wept before the LORD until even, and asked counsel of the LORD, saying, Shall I go up again to battle against the children of Benjamin my brother? And the LORD said, Go up against him.) 

24 And the children of Israel came near against the children of Benjamin the second day. 

25 And Benjamin went forth against them out of Gibeah the second day, and destroyed down to the ground of the children of Israel again eighteen thousand men; all these drew the sword. 

26 Then all the children of Israel, and all the people, went up, and came unto the house of God, and wept, and sat there before the LORD, and fasted that day until even, and offered burnt offerings and peace offerings before the LORD. 

27 And the children of Israel enquired of the LORD, (for the ark of the covenant of God was there in those days, 

28 And Phinehas, the son of Eleazar, the son of Aaron, stood before it in those days,) saying, Shall I yet again go out to battle against the children of Benjamin my brother, or shall I cease? And the LORD said, Go up; for to morrow I will deliver them into thine hand. 

29 And Israel set liers in wait round about Gibeah. 

30 And the children of Israel went up against the children of Benjamin on the third day, and put themselves in array against Gibeah, as at other times. 

31 And the children of Benjamin went out against the people, and were drawn away from the city; and they began to smite of the people, and kill, as at other times, in the highways, of which one goeth up to the house of God, and the other to Gibeah in the field, about thirty men of Israel. 

32 And the children of Benjamin said, They are smitten down before us, as at the first. But the children of Israel said, Let us flee, and draw them from the city unto the highways. 

33 And all the men of Israel rose up out of their place, and put themselves in array at Baaltamar: and the liers in wait of Israel came forth out of their places, even out of the meadows of Gibeah. 

34 And there came against Gibeah ten thousand chosen men out of all Israel, and the battle was sore: but they knew not that evil was near them. 

35 And the LORD smote Benjamin before Israel: and the children of Israel destroyed of the Benjamites that day twenty and five thousand and an hundred men: all these drew the sword. 

36 So the children of Benjamin saw that they were smitten: for the men of Israel gave place to the Benjamites, because they trusted unto the liers in wait which they had set beside Gibeah. 

37 And the liers in wait hasted, and rushed upon Gibeah; and the liers in wait drew themselves along, and smote all the city with the edge of the sword. 

38 Now there was an appointed sign between the men of Israel and the liers in wait, that they should make a great flame with smoke rise up out of the city. 

39 And when the men of Israel retired in the battle, Benjamin began to smite and kill of the men of Israel about thirty persons: for they said, Surely they are smitten down before us, as in the first battle. 

40 But when the flame began to arise up out of the city with a pillar of smoke, the Benjamites looked behind them, and, behold, the flame of the city ascended up to heaven. 

41 And when the men of Israel turned again, the men of Benjamin were amazed: for they saw that evil was come upon them. 

42 Therefore they turned their backs before the men of Israel unto the way of the wilderness; but the battle overtook them; and them which came out of the cities they destroyed in the midst of them. 

43 Thus they inclosed the Benjamites round about, and chased them, and trode them down with ease over against Gibeah toward the sunrising. 

44 And there fell of Benjamin eighteen thousand men; all these were men of valour. 

45 And they turned and fled toward the wilderness unto the rock of Rimmon: and they gleaned of them in the highways five thousand men; and pursued hard after them unto Gidom, and slew two thousand men of them. 

46 So that all which fell that day of Benjamin were twenty and five thousand men that drew the sword; all these were men of valour. 

47 But six hundred men turned and fled to the wilderness unto the rock Rimmon, and abode in the rock Rimmon four months. 

48 And the men of Israel turned again upon the children of Benjamin, and smote them with the edge of the sword, as well the men of every city, as the beast, and all that came to hand: also they set on fire all the cities that they came to. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Judges 20

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Война между Израил и Вениаминовото племе

1 Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. (De 13:12; Jos 22:12; Jud 10:17; Jud 11:11; Jud 18:20; Jud 21:5; 1Sa 3:20; 1Sa 7:5; 1Sa 10:17; 1Sa 11:7; 2Sa 3:10; 2Sa 24:2) 

2 И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ. (Jud 8:10) 

3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло. 

4 Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме. (Jud 19:15) 

5 А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря. (Jud 19:22; Jud 19:25; Jud 19:26) 

6 Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил. (Jos 7:15; Jud 19:29) 

7 Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си. (Jud 19:30) 

8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си, 

9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий; 

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил. 

11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек. 

12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас? (De 13:14; Jos 22:13; Jos 22:16) 

13 Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните. (De 17:12; De 19:13; Jud 19:22) 

14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните. 

15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже. 

16 Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват. (Jud 3:15; 1Ch 12:2) 

17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже. 

18 Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв. (Nu 27:21; Jud 1:1; Jud 20:23; Jud 20:26) 

19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая. 

20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая. 

21 А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. (Ge 49:27) 

22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден. 

23 Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях. (Jud 20:26; Jud 20:27) 

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове. (Jud 20:21) 

25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч. 

26 Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА. (Jud 20:18) 

27 После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там (Jos 18:1; 1Sa 4:3; 1Sa 4:4) 

28 и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. (De 10:8; De 18:5; Jos 24:33) 

29 Тогава Израил постави засада около Гавая. (Jos 8:4) 

30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни. 

31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил. 

32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата. 

33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада. 

34 И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше. (Jos 8:14; Isa 47:11) 

35 Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч. 

36 И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. (Jos 8:15) 

37 Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча. (Jos 8:19) 

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим. 

39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка. 

40 Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето. (Jos 8:20) 

41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна. 

42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях. 

43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток. 

44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже. 

45 И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже. (Jos 15:32) 

46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже. 

47 А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца. (Jud 21:13) 

48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.