Sign in for free

Joshua 22

King James Version

1 Then Joshua called the Reubenites, and the Gadites, and the half tribe of Manasseh, 2 And said unto them, Ye have kept all that Moses the servant of the LORD commanded you, and have obeyed my voice in all that I commanded you: 3 Ye have not left your brethren these many days unto this day, but have kept the charge of the commandment of the LORD your God. 4 And now the LORD your God hath given rest unto your brethren, as he promised them: therefore now return ye, and get you unto your tents, and unto the land of your possession, which Moses the servant of the LORD gave you on the other side Jordan. 5 But take diligent heed to do the commandment and the law, which Moses the servant of the LORD charged you, to love the LORD your God, and to walk in all his ways, and to keep his commandments, and to cleave unto him, and to serve him with all your heart and with all your soul. 6 So Joshua blessed them, and sent them away: and they went unto their tents. 7 Now to the one half of the tribe of Manasseh Moses had given possession in Bashan: but unto the other half thereof gave Joshua among their brethren on this side Jordan westward. And when Joshua sent them away also unto their tents, then he blessed them, 8 And he spake unto them, saying, Return with much riches unto your tents, and with very much cattle, with silver, and with gold, and with brass, and with iron, and with very much raiment: divide the spoil of your enemies with your brethren. 9 And the children of Reuben and the children of Gad and the half tribe of Manasseh returned, and departed from the children of Israel out of Shiloh, which is in the land of Canaan, to go unto the country of Gilead, to the land of their possession, whereof they were possessed, according to the word of the LORD by the hand of Moses. 10 And when they came unto the borders of Jordan, that are in the land of Canaan, the children of Reuben and the children of Gad and the half tribe of Manasseh built there an altar by Jordan, a great altar to see to. 11 And the children of Israel heard say, Behold, the children of Reuben and the children of Gad and the half tribe of Manasseh have built an altar over against the land of Canaan, in the borders of Jordan, at the passage of the children of Israel. 12 And when the children of Israel heard of it , the whole congregation of the children of Israel gathered themselves together at Shiloh, to go up to war against them. 13 And the children of Israel sent unto the children of Reuben, and to the children of Gad, and to the half tribe of Manasseh, into the land of Gilead, Phinehas the son of Eleazar the priest, 14 And with him ten princes, of each chief house a prince throughout all the tribes of Israel; and each one was an head of the house of their fathers among the thousands of Israel. 15 And they came unto the children of Reuben, and to the children of Gad, and to the half tribe of Manasseh, unto the land of Gilead, and they spake with them, saying, 16 Thus saith the whole congregation of the LORD, What trespass is this that ye have committed against the God of Israel, to turn away this day from following the LORD, in that ye have builded you an altar, that ye might rebel this day against the LORD? 17 Is the iniquity of Peor too little for us, from which we are not cleansed until this day, although there was a plague in the congregation of the LORD, 18 But that ye must turn away this day from following the LORD? and it will be, seeing ye rebel to day against the LORD, that to morrow he will be wroth with the whole congregation of Israel. 19 Notwithstanding, if the land of your possession be unclean, then pass ye over unto the land of the possession of the LORD, wherein the LORD' tabernacle dwelleth, and take possession among us: but rebel not against the LORD, nor rebel against us, in building you an altar beside the altar of the LORD our God. 20 Did not Achan the son of Zerah commit a trespass in the accursed thing, and wrath fell on all the congregation of Israel? and that man perished not alone in his iniquity. 21 Then the children of Reuben and the children of Gad and the half tribe of Manasseh answered, and said unto the heads of the thousands of Israel, 22 The LORD God of gods, the LORD God of gods, he knoweth, and Israel he shall know; if it be in rebellion, or if in transgression against the LORD, (save us not this day,) 23 That we have built us an altar to turn from following the LORD, or if to offer thereon burnt offering or meat offering, or if to offer peace offerings thereon, let the LORD himself require it ; 24 And if we have not rather done it for fear of this thing, saying, In time to come your children might speak unto our children, saying, What have ye to do with the LORD God of Israel? 25 For the LORD hath made Jordan a border between us and you, ye children of Reuben and children of Gad; ye have no part in the LORD: so shall your children make our children cease from fearing the LORD. 26 Therefore we said, Let us now prepare to build us an altar, not for burnt offering, nor for sacrifice: 27 But that it may be a witness between us, and you, and our generations after us, that we might do the service of the LORD before him with our burnt offerings, and with our sacrifices, and with our peace offerings; that your children may not say to our children in time to come, Ye have no part in the LORD. 28 Therefore said we, that it shall be, when they should so say to us or to our generations in time to come, that we may say again , Behold the pattern of the altar of the LORD, which our fathers made, not for burnt offerings, nor for sacrifices; but it is a witness between us and you. 29 God forbid that we should rebel against the LORD, and turn this day from following the LORD, to build an altar for burnt offerings, for meat offerings, or for sacrifices, beside the altar of the LORD our God that is before his tabernacle. 30 And when Phinehas the priest, and the princes of the congregation and heads of the thousands of Israel which were with him, heard the words that the children of Reuben and the children of Gad and the children of Manasseh spake, it pleased them. 31 And Phinehas the son of Eleazar the priest said unto the children of Reuben, and to the children of Gad, and to the children of Manasseh, This day we perceive that the LORD is among us, because ye have not committed this trespass against the LORD: now ye have delivered the children of Israel out of the hand of the LORD. 32 And Phinehas the son of Eleazar the priest, and the princes, returned from the children of Reuben, and from the children of Gad, out of the land of Gilead, unto the land of Canaan, to the children of Israel, and brought them word again. 33 And the thing pleased the children of Israel; and the children of Israel blessed God, and did not intend to go up against them in battle, to destroy the land wherein the children of Reuben and Gad dwelt. 34 And the children of Reuben and the children of Gad called the altar Ed : for it shall be a witness between us that the LORD is God. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Joshua 22

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза: 2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах. (Nu 32:20; De 3:18; Jos 1:16; Jos 1:17) 3 През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог. 4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде отвъд Йордан. (Nu 32:33; De 29:8; Jos 13:8) 5 Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда. Да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа. (De 6:6; De 6:17; De 10:12; De 11:22) 6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови, (Jos 17:5) 8 като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви. (Nu 31:27; 1Sa 30:24) 9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя – в земята, която беше тяхно притежание, придобито според ГОСПОДНЕТО слово чрез Моисей. (Nu 32:1; Nu 32:26; Nu 32:29) 10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери. 11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните. (De 13:12; Jud 20:12) 12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. (Jud 20:1) 13 Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар, (Ex 6:25; Nu 25:7; De 13:14; Jud 20:12) 14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. (Nu 1:4) 15 Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха: 16 Така казва цялото ГОСПОДНЕ общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате ГОСПОДА, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него? (Le 17:8; Le 17:9) 17 Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя ГОСПОДНЕТО общество, (Nu 25:3; Nu 25:4; De 4:3) 18 а вие днес искате да се отклоните от следване на ГОСПОДА? Понеже днес отстъпвате от ГОСПОДА, утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. (Nu 16:22) 19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на ГОСПОДА, където стои ГОСПОДНЯТА скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от ГОСПОДА, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог. (Jos 18:1) 20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израилево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си. (Jos 7:1; Jos 7:5) 21 Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израилевите хилядоначалници: 22 Могъщият Бог ЙЕХОВА, могъщият Бог ЙЕХОВА, Той знае – и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против ГОСПОДА, то нека ГОСПОД да не ни избави днес! (De 10:17; 1Ki 8:39; Job 10:7; Job 23:10; Ps 44:21; Ps 139:1; Ps 139:2; Jer 12:3; 2Co 11:11; 2Co 11:31) 23 Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам ГОСПОД да отсъди. (De 18:19; 1Sa 20:16) 24 Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог? 25 Понеже ГОСПОД е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в ГОСПОДА. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА. 26 Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва, 27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред ГОСПОДА служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА. (Ge 31:48; De 12:6; De 12:11; De 12:12; De 12:17; De 12:18; De 12:26; De 12:27; Jos 22:34; Jos 24:27) 28 Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29 ГОСПОД да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му. (De 12:13; De 12:14) 30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни. 31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от ГОСПОДНЯТА ръка. (Le 26:11; Le 26:12; 2Ch 15:2) 32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие. 33 И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове. (1Ch 29:9; Ne 8:6; Da 2:19; Lu 2:28) 34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че ЙЕХОВА е Бог. (Jos 24:27) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.