John 13

King James Version

1 Now before the feast of the passover, when Jesus knew that his hour was come that he should depart out of this world unto the Father, having loved his own which were in the world, he loved them unto the end. 

2 And supper being ended, the devil having now put into the heart of Judas Iscariot, Simon's son, to betray him; 

3 Jesus knowing that the Father had given all things into his hands, and that he was come from God, and went to God; 

4 He riseth from supper, and laid aside his garments; and took a towel, and girded himself. 

5 After that he poureth water into a bason, and began to wash the disciples' feet, and to wipe them with the towel wherewith he was girded. 

6 Then cometh he to Simon Peter: and Peter saith unto him, Lord, dost thou wash my feet? 

7 Jesus answered and said unto him, What I do thou knowest not now; but thou shalt know hereafter. 

8 Peter saith unto him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou hast no part with me. 

9 Simon Peter saith unto him, Lord, not my feet only, but also my hands and my head. 

10 Jesus saith to him, He that is washed needeth not save to wash his feet, but is clean every whit: and ye are clean, but not all. 

11 For he knew who should betray him; therefore said he, Ye are not all clean. 

12 So after he had washed their feet, and had taken his garments, and was set down again, he said unto them, Know ye what I have done to you? 

13 Ye call me Master and Lord: and ye say well; for so I am. 

14 If I then, your Lord and Master, have washed your feet; ye also ought to wash one another's feet. 

15 For I have given you an example, that ye should do as I have done to you. 

16 Verily, verily, I say unto you, The servant is not greater than his lord; neither he that is sent greater than he that sent him. 

17 If ye know these things, happy are ye if ye do them. 

18 I speak not of you all: I know whom I have chosen: but that the scripture may be fulfilled, He that eateth bread with me hath lifted up his heel against me. 

19 Now I tell you before it come, that, when it is come to pass, ye may believe that I am he. 

20 Verily, verily, I say unto you, He that receiveth whomsoever I send receiveth me; and he that receiveth me receiveth him that sent me. 

21 When Jesus had thus said, he was troubled in spirit, and testified, and said, Verily, verily, I say unto you, that one of you shall betray me. 

22 Then the disciples looked one on another, doubting of whom he spake. 

23 Now there was leaning on Jesus' bosom one of his disciples, whom Jesus loved. 

24 Simon Peter therefore beckoned to him, that he should ask who it should be of whom he spake. 

25 He then lying on Jesus' breast saith unto him, Lord, who is it? 

26 Jesus answered, He it is, to whom I shall give a sop, when I have dipped it. And when he had dipped the sop, he gave it to Judas Iscariot, the son of Simon. 

27 And after the sop Satan entered into him. Then said Jesus unto him, That thou doest, do quickly. 

28 Now no man at the table knew for what intent he spake this unto him. 

29 For some of them thought, because Judas had the bag, that Jesus had said unto him, Buy those things that we have need of against the feast; or, that he should give something to the poor. 

30 He then having received the sop went immediately out: and it was night. 

31 Therefore, when he was gone out, Jesus said, Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him. 

32 If God be glorified in him, God shall also glorify him in himself, and shall straightway glorify him. 

33 Little children, yet a little while I am with you. Ye shall seek me: and as I said unto the Jews, Whither I go, ye cannot come; so now I say to you. 

34 A new commandment I give unto you, That ye love one another; as I have loved you, that ye also love one another. 

35 By this shall all men know that ye are my disciples, if ye have love one to another. 

36 Simon Peter said unto him, Lord, whither goest thou? Jesus answered him, Whither I go, thou canst not follow me now; but thou shalt follow me afterwards. 

37 Peter said unto him, Lord, why cannot I follow thee now? I will lay down my life for thy sake. 

38 Jesus answered him, Wilt thou lay down thy life for my sake? Verily, verily, I say unto thee, The cock shall not crow, till thou hast denied me thrice. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

John 13

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Тайната вечеря

1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Mt 26:2; Mt 26:17; Mr 14:1; Mr 14:12; Lu 22:7; Joh 12:23; Joh 17:1; Joh 17:11) 

2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Lu 22:3; Joh 13:27) 

3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Mt 11:27; Mt 28:18; Joh 3:35; Joh 8:42; Joh 16:28; Joh 17:2; Ac 2:36; 1Co 15:27; Heb 2:8) 

4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Lu 17:8; Lu 22:27; Php 2:7; Php 2:8) 

5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан. 

6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Mt 3:14) 

7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Joh 13:12) 

8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Joh 3:5; 1Co 6:11; Eph 5:26; Tit 3:5; Heb 10:22) 

9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми. 

10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Joh 15:3) 

11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Joh 6:64) 

12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих? 

13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Mt 23:8; Mt 23:10; Lu 6:46; 1Co 8:6; 1Co 12:3; Php 2:11) 

14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Lu 22:27; Ro 12:10; Ga 6:1; Ga 6:2; 1Pe 5:5) 

15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Mt 11:29; Php 2:5; 1Pe 2:21; 1Jo 2:6) 

16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Mt 10:24; Lu 6:40; Joh 15:20) 

17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Jas 1:25) 

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Ps 41:9; Ps 41:10; Mt 26:23; Joh 13:21; Ac 1:16) 

19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Joh 14:29; Joh 16:4) 

20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Mt 10:40; Mt 25:40; Lu 10:16) 

Исус предсказва, че ще бъде предаден

21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Mt 26:20; Mt 26:21; Mr 14:17; Mr 14:18; Lu 22:21; Joh 12:27; Ac 1:17; 1Jo 2:19) 

22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори. 

23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Joh 19:26; Joh 20:2; Joh 21:7; Joh 21:20; Joh 21:24) 

24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори. 

25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той? 

26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 

27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Lu 22:3; Joh 6:70) 

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Joh 12:6) 

30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ. 

Новата заповед за любовта

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Joh 12:23; Joh 14:13; 1Pe 4:11) 

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Joh 12:23; Joh 17:1; Joh 17:4) 

33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Joh 7:34; Joh 8:21) 

34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Le 19:18; Joh 15:12; Joh 15:17; Eph 5:2; 1Th 4:9; Jas 2:8; 1Pe 1:22; 1Jo 2:7; 1Jo 2:8; 1Jo 3:11; 1Jo 3:23; 1Jo 4:21) 

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1Jo 2:5; 1Jo 4:20) 

Исус предсказва отричането на Петър

36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Mt 26:31; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 21:18; 2Pe 1:14) 

37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб. 

38 Исус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Mt 26:33; Mr 14:29; Lu 22:33; Lu 22:34) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.