1Moreover the word of the LORD came to me, saying,2Go and cry in the ears of Jerusalem, saying, Thus saith the LORD; I remember thee, the kindness of thy youth, the love of thine espousals, when thou wentest after me in the wilderness, in a land that was not sown.3Israel was holiness unto the LORD, and the firstfruits of his increase: all that devour him shall offend; evil shall come upon them, saith the LORD.4Hear ye the word of the LORD, O house of Jacob, and all the families of the house of Israel:5Thus saith the LORD, What iniquity have your fathers found in me, that they are gone far from me, and have walked after vanity, and are become vain?6Neither said they, Where is the LORD that brought us up out of the land of Egypt, that led us through the wilderness, through a land of deserts and of pits, through a land of drought, and of the shadow of death, through a land that no man passed through, and where no man dwelt?7And I brought you into a plentiful country, to eat the fruit thereof and the goodness thereof; but when ye entered, ye defiled my land, and made mine heritage an abomination.8The priests said not, Where is the LORD? and they that handle the law knew me not: the pastors also transgressed against me, and the prophets prophesied by Baal, and walked after things that do not profit.9Wherefore I will yet plead with you, saith the LORD, and with your children' children will I plead.10For pass over the isles of Chittim, and see; and send unto Kedar, and consider diligently, and see if there be such a thing.11Hath a nation changed their gods, which are yet no gods? but my people have changed their glory for that which doth not profit.12Be astonished, O ye heavens, at this, and be horribly afraid, be ye very desolate, saith the LORD.13For my people have committed two evils; they have forsaken me the fountain of living waters, and hewed them out cisterns, broken cisterns, that can hold no water.14Is Israel a servant? is he a homeborn slave ? why is he spoiled?15The young lions roared upon him, and yelled, and they made his land waste: his cities are burned without inhabitant.16Also the children of Noph and Tahapanes have broken the crown of thy head.17Hast thou not procured this unto thyself, in that thou hast forsaken the LORD thy God, when he led thee by the way?18And now what hast thou to do in the way of Egypt, to drink the waters of Sihor? or what hast thou to do in the way of Assyria, to drink the waters of the river?19Thine own wickedness shall correct thee, and thy backslidings shall reprove thee: know therefore and see that it is an evil thing and bitter, that thou hast forsaken the LORD thy God, and that my fear is not in thee, saith the Lord GOD of hosts.20For of old time I have broken thy yoke, and burst thy bands; and thou saidst, I will not transgress; when upon every high hill and under every green tree thou wanderest, playing the harlot.21Yet I had planted thee a noble vine, wholly a right seed: how then art thou turned into the degenerate plant of a strange vine unto me?22For though thou wash thee with nitre, and take thee much soap, yet thine iniquity is marked before me, saith the Lord GOD.23How canst thou say, I am not polluted, I have not gone after Baalim? see thy way in the valley, know what thou hast done: thou art a swift dromedary traversing her ways;24A wild ass used to the wilderness, that snuffeth up the wind at her pleasure; in her occasion who can turn her away? all they that seek her will not weary themselves; in her month they shall find her.25Withhold thy foot from being unshod, and thy throat from thirst: but thou saidst, There is no hope: no; for I have loved strangers, and after them will I go.26As the thief is ashamed when he is found, so is the house of Israel ashamed; they, their kings, their princes, and their priests, and their prophets,27Saying to a stock, Thou art my father; and to a stone, Thou hast brought me forth: for they have turned their back unto me, and not their face: but in the time of their trouble they will say, Arise, and save us.28But where are thy gods that thou hast made thee? let them arise, if they can save thee in the time of thy trouble: for according to the number of thy cities are thy gods, O Judah.29Wherefore will ye plead with me? ye all have transgressed against me, saith the LORD.30In vain have I smitten your children; they received no correction: your own sword hath devoured your prophets, like a destroying lion.31O generation, see ye the word of the LORD. Have I been a wilderness unto Israel? a land of darkness? wherefore say my people, We are lords; we will come no more unto thee?32Can a maid forget her ornaments, or a bride her attire? yet my people have forgotten me days without number.33Why trimmest thou thy way to seek love? therefore hast thou also taught the wicked ones thy ways.34Also in thy skirts is found the blood of the souls of the poor innocents: I have not found it by secret search, but upon all these.35Yet thou sayest, Because I am innocent, surely his anger shall turn from me. Behold, I will plead with thee, because thou sayest, I have not sinned.36Why gaddest thou about so much to change thy way? thou also shalt be ashamed of Egypt, as thou wast ashamed of Assyria.37Yea, thou shalt go forth from him, and thine hands upon thine head: for the LORD hath rejected thy confidences, and thou shalt not prosper in them.
1Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза:2Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. (De 2:7; Eze 16:8; Eze 16:22; Eze 16:60; Eze 23:8; Eze 23:19; Ho 2:15)3Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. (Ex 15:5; Ex 15:6; Jer 12:14; Jer 50:7; Jas 1:18; Re 14:4)4Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом:5Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? (2Ki 17:15; Isa 5:4; Jon 2:8; Mic 6:3)6Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? (De 8:15; De 32:10; Isa 63:9; Isa 63:11; Isa 63:13; Ho 13:4)7И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. (Le 18:25; Le 18:27; Le 18:28; Nu 13:27; Nu 14:7; Nu 14:8; Nu 35:33; Nu 35:34; De 8:7; Ps 78:58; Ps 78:59; Ps 106:38; Jer 3:1; Jer 16:18)8Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. (Jer 2:11; Jer 23:13; Hab 2:18; Mal 2:6; Mal 2:7; Ro 2:20)9Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. (Le 20:5; Eze 20:5; Eze 20:35; Eze 20:36; Mic 6:2)10Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо –11разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. (Ps 106:20; Ps 115:4; Isa 37:19; Jer 2:8; Jer 16:20; Mic 4:5; Ro 1:23)12Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, (Isa 1:2; Jer 6:19)13защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Ex 4:22; Ps 36:9; Jer 17:13; Jer 18:14; Joh 4:14)14Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?15Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, (Isa 1:7; Jer 4:7)16още и жителите[1] на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. (Isa 43:7)17Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? (De 32:10; Jer 4:18)18И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил[2] ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат[3] ли? (Jos 13:3; Isa 30:1; Isa 30:2)19Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. (Isa 3:9; Ho 5:5)20Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. (Ex 19:8; Ex 34:15; Ex 34:16; De 12:2; Jos 24:18; Jud 10:16; 1Sa 12:10; Isa 57:5; Isa 57:7; Jer 3:6)21А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? (Ex 15:17; De 32:32; Ps 44:2; Ps 80:8; Isa 1:21; Isa 5:1; Isa 5:4; Isa 60:21; Mt 21:23; Mr 12:1; Lu 20:9)22Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. (De 32:34; Job 9:30; Job 14:17; Ho 13:12)23Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, (Pr 30:12; Jer 7:31)24подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. (Job 39:5; Jer 14:6)25Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. (De 32:16; Jer 3:13; Jer 18:12)26Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,27които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. (Jud 10:10; Ps 78:34; Isa 26:16)28Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. (De 32:37; Jud 10:14; Isa 45:20; Jer 11:13)29Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. (Jer 2:23; Jer 2:25)30Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. (2Ch 36:16; Ne 9:26; Isa 1:5; Isa 9:13; Jer 5:3; Mt 23:29; Ac 7:52; 1Th 2:15)31О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? (De 32:15; Ps 12:4; Jer 2:5)32Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. (Ps 106:21; Jer 13:25; Ho 8:14)33Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!34Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. (Ps 106:38; Jer 19:4)35А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. (Pr 28:13; Jer 2:9; Jer 2:23; Jer 2:29; 1Jo 1:8; 1Jo 1:10)36Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. (2Ch 28:16; 2Ch 28:20; 2Ch 28:21; Isa 30:3; Jer 2:18; Jer 31:22; Jer 37:7; Ho 5:13; Ho 12:1)37Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях. (2Sa 13:19)