1My brethren, be not many masters, knowing that we shall receive the greater condemnation.2For in many things we offend all. If any man offend not in word, the same is a perfect man, and able also to bridle the whole body.3Behold, we put bits in the horses' mouths, that they may obey us; and we turn about their whole body.4Behold also the ships, which though they be so great, and are driven of fierce winds, yet are they turned about with a very small helm, whithersoever the governor listeth.5Even so the tongue is a little member, and boasteth great things. Behold, how great a matter a little fire kindleth!6And the tongue is a fire, a world of iniquity: so is the tongue among our members, that it defileth the whole body, and setteth on fire the course of nature; and it is set on fire of hell.7For every kind of beasts, and of birds, and of serpents, and of things in the sea, is tamed, and hath been tamed of mankind:8But the tongue can no man tame; it is an unruly evil, full of deadly poison.9Therewith bless we God, even the Father; and therewith curse we men, which are made after the similitude of God.10Out of the same mouth proceedeth blessing and cursing. My brethren, these things ought not so to be.11Doth a fountain send forth at the same place sweet water and bitter?12Can the fig tree, my brethren, bear olive berries? either a vine, figs? so can no fountain both yield salt water and fresh.13Who is a wise man and endued with knowledge among you? let him shew out of a good conversation his works with meekness of wisdom.14But if ye have bitter envying and strife in your hearts, glory not, and lie not against the truth.15This wisdom descendeth not from above, but is earthly, sensual, devilish.16For where envying and strife is, there is confusion and every evil work.17But the wisdom that is from above is first pure, then peaceable, gentle, and easy to be intreated, full of mercy and good fruits, without partiality, and without hypocrisy.18And the fruit of righteousness is sown in peace of them that make peace.
1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. (Mt 23:8; Mt 23:14; Ro 2:20; Ro 2:21; 1Pe 5:3)2Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. (1Ki 8:46; 2Ch 6:36; Ps 34:13; Pr 20:9; Ec 7:20; Mt 12:37; Jas 1:26; 1Pe 3:10; 1Jo 1:8)3Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. (Ps 32:9)4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! (Ps 12:3; Ps 73:8; Ps 73:9; Pr 12:18; Pr 15:2)6А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Pr 16:27; Mt 15:11; Mt 15:18; Mr 7:15; Mr 7:20; Mr 7:23)7Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,8но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. (Ps 140:3)9С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! (Ge 1:26; Ge 1:27; Ge 5:1; Ge 9:6)10От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. (Lu 6:44)