1Come down, and sit in the dust, O virgin daughter of Babylon, sit on the ground: there is no throne, O daughter of the Chaldeans: for thou shalt no more be called tender and delicate.2Take the millstones, and grind meal: uncover thy locks, make bare the leg, uncover the thigh, pass over the rivers.3Thy nakedness shall be uncovered, yea, thy shame shall be seen: I will take vengeance, and I will not meet thee as a man.4As for our redeemer, the LORD of hosts is his name, the Holy One of Israel.5Sit thou silent, and get thee into darkness, O daughter of the Chaldeans: for thou shalt no more be called, The lady of kingdoms.6I was wroth with my people, I have polluted mine inheritance, and given them into thine hand: thou didst shew them no mercy; upon the ancient hast thou very heavily laid thy yoke.7And thou saidst, I shall be a lady for ever: so that thou didst not lay these things to thy heart, neither didst remember the latter end of it.8Therefore hear now this, thou that art given to pleasures, that dwellest carelessly, that sayest in thine heart, I am , and none else beside me; I shall not sit as a widow, neither shall I know the loss of children:9But these two things shall come to thee in a moment in one day, the loss of children, and widowhood: they shall come upon thee in their perfection for the multitude of thy sorceries, and for the great abundance of thine enchantments.10For thou hast trusted in thy wickedness: thou hast said, None seeth me. Thy wisdom and thy knowledge, it hath perverted thee; and thou hast said in thine heart, I am , and none else beside me.11Therefore shall evil come upon thee; thou shalt not know from whence it riseth: and mischief shall fall upon thee; thou shalt not be able to put it off: and desolation shall come upon thee suddenly, which thou shalt not know.12Stand now with thine enchantments, and with the multitude of thy sorceries, wherein thou hast laboured from thy youth; if so be thou shalt be able to profit, if so be thou mayest prevail.13Thou art wearied in the multitude of thy counsels. Let now the astrologers, the stargazers, the monthly prognosticators, stand up, and save thee from these things that shall come upon thee.14Behold, they shall be as stubble; the fire shall burn them; they shall not deliver themselves from the power of the flame: there shall not be a coal to warm at, nor fire to sit before it.15Thus shall they be unto thee with whom thou hast laboured, even thy merchants, from thy youth: they shall wander every one to his quarter; none shall save thee.
Isaiah 47
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Сниши се и седни в пръстта, девице, дъще вавилонска; седни на земята, а не на престол, дъще халдейска; защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена. (Isa 3:26; Jer 48:18)2Хвани ръчната мелница и мели брашно! Махни булото си, вдигни полите си, открий краката си до коленете, мини реките. (Ex 11:5; Jud 16:21; Mt 24:41)3Голотата ти ще се види. Да! Срамотата ти ще се яви. Аз ще си отмъстя и няма да се примиря с никого. (Isa 3:17; Isa 20:4; Jer 13:22; Jer 13:26; Na 3:5; Ro 12:19)4Името на нашия Изкупител е ГОСПОД на Силите, Святият Израилев. (Isa 43:3; Isa 43:14; Jer 50:34)5Седи и мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъще, защото няма вече да те наричат господарка на царствата. (1Sa 2:9; Isa 13:19; Isa 47:7; Da 2:37)6Разгневих се на народа Си, оскверних наследството Си и ги предадох в ръката ти; но ти не им показа милост, ти си сложила тежкия си хомот върху стареца; (De 28:50; 2Sa 24:14; 2Ch 28:9; Isa 43:28; Zec 1:15)7и си казала: Довека ще бъда господарка; и не си взела това присърце, нито си помнила сетнината му. (Isa 46:8; Isa 47:5; Re 18:7)8И така, сега чуй това, ти, сластолюбке, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм – и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца – (Isa 47:10; Zep 2:15; Re 18:7)9и тези две неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден: загуба на деца и овдовяване; в пълна мяра ще те постигнат въпреки многото ти магьосничества и голямото изобилие на баянията ти. (Isa 51:19; Na 3:4; 1Th 5:3)10Понеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда, – понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си казала в сърцето си: Аз съм – и освен мене няма друга, – (Ps 52:7; Isa 29:15; Isa 47:8; Eze 8:12; Eze 9:9)11затова ще дойде върху тебе зло, без да знаеш откъде се явява; и беда ще те нападне, без да можеш да я умилостивиш; ще дойде внезапно върху теб и опустошение, без да ти е било известно. (1Th 5:3)12Приближи сега с баянията си и с многото си магьосничества, в които си се трудила от младостта си. Може би ще се ползваш! Може би ще уплашиш неприятеля!13Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и прорицателите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб! (Isa 44:25; Isa 57:10; Da 2:2)14Ето, те ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; няма да могат да се избавят от силата на пламъка, понеже той няма да бъде въглен да се стопли някой или огън, пред който да седне. (Na 1:10; Mal 4:1)15Такива ще ти станат нещата, в които си се трудила; онези, които са търгували с теб от младостта ти, ще се разбягат всеки в своя си път; няма да има кой да те избави.