1And the LORD spake unto Moses, Go unto Pharaoh, and say unto him, Thus saith the LORD, Let my people go, that they may serve me.2And if thou refuse to let them go, behold, I will smite all thy borders with frogs:3And the river shall bring forth frogs abundantly, which shall go up and come into thine house, and into thy bedchamber, and upon thy bed, and into the house of thy servants, and upon thy people, and into thine ovens, and into thy kneadingtroughs:4And the frogs shall come up both on thee, and upon thy people, and upon all thy servants.5And the LORD spake unto Moses, Say unto Aaron, Stretch forth thine hand with thy rod over the streams, over the rivers, and over the ponds, and cause frogs to come up upon the land of Egypt.6And Aaron stretched out his hand over the waters of Egypt; and the frogs came up, and covered the land of Egypt.7And the magicians did so with their enchantments, and brought up frogs upon the land of Egypt.8Then Pharaoh called for Moses and Aaron, and said, Intreat the LORD, that he may take away the frogs from me, and from my people; and I will let the people go, that they may do sacrifice unto the LORD.9And Moses said unto Pharaoh, Glory over me: when shall I intreat for thee, and for thy servants, and for thy people, to destroy the frogs from thee and thy houses, that they may remain in the river only?10And he said, To morrow. And he said, Be it according to thy word: that thou mayest know that there is none like unto the LORD our God.11And the frogs shall depart from thee, and from thy houses, and from thy servants, and from thy people; they shall remain in the river only.12And Moses and Aaron went out from Pharaoh: and Moses cried unto the LORD because of the frogs which he had brought against Pharaoh.13And the LORD did according to the word of Moses; and the frogs died out of the houses, out of the villages, and out of the fields.14And they gathered them together upon heaps: and the land stank.15But when Pharaoh saw that there was respite, he hardened his heart, and hearkened not unto them; as the LORD had said.16And the LORD said unto Moses, Say unto Aaron, Stretch out thy rod, and smite the dust of the land, that it may become lice throughout all the land of Egypt.17And they did so; for Aaron stretched out his hand with his rod, and smote the dust of the earth, and it became lice in man, and in beast; all the dust of the land became lice throughout all the land of Egypt.18And the magicians did so with their enchantments to bring forth lice, but they could not: so there were lice upon man, and upon beast.19Then the magicians said unto Pharaoh, This is the finger of God: and Pharaoh' heart was hardened, and he hearkened not unto them; as the LORD had said.20And the LORD said unto Moses, Rise up early in the morning, and stand before Pharaoh; lo, he cometh forth to the water; and say unto him, Thus saith the LORD, Let my people go, that they may serve me.21Else, if thou wilt not let my people go, behold, I will send swarms of flies upon thee, and upon thy servants, and upon thy people, and into thy houses: and the houses of the Egyptians shall be full of swarms of flies , and also the ground whereon they are .22And I will sever in that day the land of Goshen, in which my people dwell, that no swarms of flies shall be there; to the end thou mayest know that I am the LORD in the midst of the earth.23And I will put a division between my people and thy people: to morrow shall this sign be.24And the LORD did so; and there came a grievous swarm of flies into the house of Pharaoh, and into his servants'houses, and into all the land of Egypt: the land was corrupted by reason of the swarm of flies .25And Pharaoh called for Moses and for Aaron, and said, Go ye, sacrifice to your God in the land.26And Moses said, It is not meet so to do; for we shall sacrifice the abomination of the Egyptians to the LORD our God: lo, shall we sacrifice the abomination of the Egyptians before their eyes, and will they not stone us?27We will go three days'journey into the wilderness, and sacrifice to the LORD our God, as he shall command us.28And Pharaoh said, I will let you go, that ye may sacrifice to the LORD your God in the wilderness; only ye shall not go very far away: intreat for me.29And Moses said, Behold, I go out from thee, and I will intreat the LORD that the swarms of flies may depart from Pharaoh, from his servants, and from his people, to morrow: but let not Pharaoh deal deceitfully any more in not letting the people go to sacrifice to the LORD.30And Moses went out from Pharaoh, and intreated the LORD.31And the LORD did according to the word of Moses; and he removed the swarms of flies from Pharaoh, from his servants, and from his people; there remained not one.32And Pharaoh hardened his heart at this time also, neither would he let the people go.
Exodus 8
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужат. (Ex 3:12; Ex 3:18)2Но ако откажеш да ги пуснеш, Аз ще поразя цялата ти страна с жаби. (Ex 7:14; Ex 9:2; Re 16:13)3Нил ще загъмжи от жаби, които, след като излязат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на служителите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. (Ps 105:30)4По тебе, по всички хора от народа ти и по всичките ти служители ще наскачат жабите.5И така, ГОСПОД каза на Моисей: Кажи на Аарон: Протегни ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата и направи така, че да наскачат жаби по Египетската земя. (Ex 7:19)6И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя. (Ps 78:45; Ps 105:30)7Но и влъхвите направиха същото с магиите си и направиха така, че да наскачат жаби по Египетската земя. (Ex 7:11)8Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на ГОСПОДА. (Ex 9:28; Ex 10:17; Nu 21:7; 1Ki 13:6; Ac 8:24)9А Моисей каза на фараона: Определи ми времето, когато да се помоля за тебе, за служителите ти и за народа ти, за да бъдат изтребени жабите от теб и от къщите ти и да останат само в Нил.10Фараонът отговори: Утре. А той му заяви: Ще бъде, според както си казал, за да познаеш, че няма никой, подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. (Ex 9:14; De 33:26; 2Sa 7:22; 1Ch 17:20; Ps 86:8; Isa 46:9; Jer 10:6; Jer 10:7)11Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.12Тогава Моисей и Аарон излязоха от двореца на фараона; и Моисей се помоли на ГОСПОДА относно жабите, които беше пратил върху фараона. (Ex 8:30; Ex 9:33; Ex 10:18; Ex 32:11; Jas 5:16)13И ГОСПОД направи според думите на Моисей; жабите измряха в къщите, в дворовете и в нивите.14И ги събираха на купове; и земята се усмърдя.15А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше предсказал. (Ex 7:14; Ec 8:11)16След това ГОСПОД каза на Моисей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на мушици в цялата Египетска земя.17И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя. (Ps 105:31)18И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните. (Ex 7:11; Lu 10:18; 2Ti 3:8)19Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше предсказал. (Ex 8:15; 1Sa 6:3; 1Sa 6:9; Ps 8:3; Mt 12:28; Lu 11:20)20После ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано и застани пред фараона (ето, той излиза, за да отиде при водата на Нил), и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Ex 7:15; Ex 8:1)21Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.22Но в онзи ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живее народът Ми, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм ГОСПОД в тази земя. (Ex 9:4; Ex 9:6; Ex 9:26; Ex 10:23; Ex 11:6; Ex 11:7; Ex 12:13)23Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение.24И ГОСПОД направи така; гъсти рояци мухи навлязоха във фараоновия дворец и в къщите на служителите му, и в цялата Египетска земя; земята бе поразена от рояците мухи. (Ps 78:45; Ps 105:31)25Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя.26Но Моисей каза: Не е правилно да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; и ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? (Ge 43:32; Ge 46:34; De 7:25; De 7:26; De 12:31)27Ще отидем в пустинята на разстояние колкото тридневен път и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, така, както Той би ни казал. (Ex 3:12; Ex 3:18)28Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене. (Ex 8:8; Ex 9:28; 1Ki 13:6)29Моисей каза: Щом те напусна, ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от двореца на фараона, от служителите му и от народа му; но нека фараонът не продължава да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на ГОСПОДА. (Ex 8:15)30И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на ГОСПОДА. (Ex 8:12)31И ГОСПОД направи така, както Моисей се молеше; Той премахна рояците мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.32Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа. (Ex 4:21; Ex 8:15)