1And in those days, when the number of the disciples was multiplied, there arose a murmuring of the Grecians against the Hebrews, because their widows were neglected in the daily ministration.2Then the twelve called the multitude of the disciples unto them, and said, It is not reason that we should leave the word of God, and serve tables.3Wherefore, brethren, look ye out among you seven men of honest report, full of the Holy Ghost and wisdom, whom we may appoint over this business.4But we will give ourselves continually to prayer, and to the ministry of the word.5And the saying pleased the whole multitude: and they chose Stephen, a man full of faith and of the Holy Ghost, and Philip, and Prochorus, and Nicanor, and Timon, and Parmenas, and Nicolas a proselyte of Antioch:6Whom they set before the apostles: and when they had prayed, they laid their hands on them.7And the word of God increased; and the number of the disciples multiplied in Jerusalem greatly; and a great company of the priests were obedient to the faith.8And Stephen, full of faith and power, did great wonders and miracles among the people.9Then there arose certain of the synagogue, which is called the synagogue of the Libertines, and Cyrenians, and Alexandrians, and of them of Cilicia and of Asia, disputing with Stephen.10And they were not able to resist the wisdom and the spirit by which he spake.11Then they suborned men, which said, We have heard him speak blasphemous words against Moses, and against God.12And they stirred up the people, and the elders, and the scribes, and came upon him, and caught him, and brought him to the council,13And set up false witnesses, which said, This man ceaseth not to speak blasphemous words against this holy place, and the law:14For we have heard him say, that this Jesus of Nazareth shall destroy this place, and shall change the customs which Moses delivered us.15And all that sat in the council, looking stedfastly on him, saw his face as it had been the face of an angel.
1А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. (Ac 2:41; Ac 4:4; Ac 4:35; Ac 5:14; Ac 6:7; Ac 9:29; Ac 11:20)2Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.3И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име[1], изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди. (De 1:13; Ac 16:2; 1Ti 3:7)4А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото. (Ac 2:42)5И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия. (Ac 8:5; Ac 8:26; Ac 11:24; Ac 21:8; Re 2:6; Re 2:15)6Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. (Ac 1:24; Ac 8:17; Ac 9:17; Ac 13:3; 1Ti 4:14; 1Ti 5:22; 2Ti 1:6)7И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата. (Joh 12:42; Ac 12:24; Ac 19:20; Col 1:6)
Стефан на съд пред Синедриона
8А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа.9Тогава някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия се надигнаха и спореха със Стефан.10Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше. (Ex 4:12; Isa 54:17; Lu 21:15; Ac 5:39)11Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисей и против Бога. (1Ki 21:10; 1Ki 21:13; Mt 26:59; Mt 26:60)12И подбудиха народа със старейшините и книжниците и като се нахвърлиха върху него, сграбчиха го и го докараха в Синедриона,13където представиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против закона;14защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.15И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.