1It is not expedient for me doubtless to glory. I will come to visions and revelations of the Lord.2I knew a man in Christ above fourteen years ago, (whether in the body, I cannot tell; or whether out of the body, I cannot tell: God knoweth;) such an one caught up to the third heaven.3And I knew such a man, (whether in the body, or out of the body, I cannot tell: God knoweth;)4How that he was caught up into paradise, and heard unspeakable words, which it is not lawful for a man to utter.5Of such an one will I glory: yet of myself I will not glory, but in mine infirmities.6For though I would desire to glory, I shall not be a fool; for I will say the truth: but now I forbear, lest any man should think of me above that which he seeth me to be, or that he heareth of me.7And lest I should be exalted above measure through the abundance of the revelations, there was given to me a thorn in the flesh, the messenger of Satan to buffet me, lest I should be exalted above measure.8For this thing I besought the Lord thrice, that it might depart from me.9And he said unto me, My grace is sufficient for thee: for my strength is made perfect in weakness. Most gladly therefore will I rather glory in my infirmities, that the power of Christ may rest upon me.10Therefore I take pleasure in infirmities, in reproaches, in necessities, in persecutions, in distresses for Christ's sake: for when I am weak, then am I strong.11I am become a fool in glorying; ye have compelled me: for I ought to have been commended of you: for in nothing am I behind the very chiefest apostles, though I be nothing.12Truly the signs of an apostle were wrought among you in all patience, in signs, and wonders, and mighty deeds.13For what is it wherein ye were inferior to other churches, except it be that I myself was not burdensome to you? forgive me this wrong.14Behold, the third time I am ready to come to you; and I will not be burdensome to you: for I seek not yours, but you: for the children ought not to lay up for the parents, but the parents for the children.15And I will very gladly spend and be spent for you; though the more abundantly I love you, the less I be loved.16But be it so, I did not burden you: nevertheless, being crafty, I caught you with guile.17Did I make a gain of you by any of them whom I sent unto you?18I desired Titus, and with him I sent a brother. Did Titus make a gain of you? walked we not in the same spirit? walked we not in the same steps?19Again, think ye that we excuse ourselves unto you? we speak before God in Christ: but we do all things, dearly beloved, for your edifying.20For I fear, lest, when I come, I shall not find you such as I would, and that I shall be found unto you such as ye would not: lest there be debates, envyings, wraths, strifes, backbitings, whisperings, swellings, tumults:21And lest, when I come again, my God will humble me among you, and that I shall bewail many which have sinned already, and have not repented of the uncleanness and fornication and lasciviousness which they have committed.
1Принуден съм да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. (Ga 1:12; Ga 2:2)2Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. (Ac 22:17; Ro 16:7; 2Co 5:17; Ga 1:22)3И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), (Lu 23:43)4който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.5С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. (2Co 11:30)6(Защото даже ако поискам да се похваля за други неща, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече от това, което вижда, че съм, или каквото чува от мен.) (2Co 10:8; 2Co 11:16)7А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън[1] в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. (Job 2:7; Eze 28:24; Lu 13:16; Ga 4:13; Ga 4:14)8Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; (De 3:23)9и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. (2Co 4:8; 2Co 11:30; 1Pe 4:14)10Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен. (Ro 5:3; 2Co 7:4; 2Co 13:4)
Грижите на Павел за коринтяните
11Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тези уж превъзходни апостоли, ако и да съм нищо. (1Co 3:7; 1Co 15:8; 1Co 15:9; 2Co 11:1; 2Co 11:5; 2Co 11:16; 2Co 11:17; Ga 2:6; Eph 3:8)12Наистина белезите на истински апостол бяха доказани между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела. (Ro 15:18; Ro 15:19; 1Co 9:2; 2Co 4:2; 2Co 6:4; 2Co 11:6)13Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда! (1Co 1:5; 1Co 1:7; 1Co 9:12; 2Co 11:7; 2Co 11:9; 2Co 13:1)14Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви бъда в тежест, защото не искам вашето, но вас; понеже не децата са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за децата. (Ac 20:33; 1Co 4:14; 1Co 4:15; 1Co 10:33)15А пък аз с преголяма радост ще дам и цял ще се отдам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате? (Joh 10:11; 2Co 1:6; 2Co 6:12; 2Co 6:13; Php 2:17; Col 1:24; 1Th 2:8; 2Ti 2:10)16Но нека да е така, че аз не съм ви бил в тежест, но понеже съм хитър, съм ви уловил с измама. (2Co 11:9)17Използвах ли ви с користни цели чрез някои от онези, които изпратих до вас? (2Co 7:2)18Помолих Тит да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не сме ли ходили в същия дух, по същите стъпки? (2Co 8:6; 2Co 8:16; 2Co 8:18; 2Co 8:22)19Още ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христос, и то всичко, възлюбени мои, за ваше назидание. (Ro 9:1; 1Co 10:33; 2Co 5:12; 2Co 11:31)20Защото се боя да не би като дойда, да не ви намеря каквито ви желая и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете; и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големеене, безредици; (1Co 4:21; 2Co 10:2; 2Co 13:2; 2Co 13:10)21да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали. (1Co 5:1; 2Co 2:1; 2Co 2:4; 2Co 13:2)