1Now I Paul myself beseech you by the meekness and gentleness of Christ, who in presence am base among you, but being absent am bold toward you:2But I beseech you, that I may not be bold when I am present with that confidence, wherewith I think to be bold against some, which think of us as if we walked according to the flesh.3For though we walk in the flesh, we do not war after the flesh:4(For the weapons of our warfare are not carnal, but mighty through God to the pulling down of strong holds;)5Casting down imaginations, and every high thing that exalteth itself against the knowledge of God, and bringing into captivity every thought to the obedience of Christ;6And having in a readiness to revenge all disobedience, when your obedience is fulfilled.7Do ye look on things after the outward appearance? If any man trust to himself that he is Christ's, let him of himself think this again, that, as he is Christ's, even so are we Christ's.8For though I should boast somewhat more of our authority, which the Lord hath given us for edification, and not for your destruction, I should not be ashamed:9That I may not seem as if I would terrify you by letters.10For his letters, say they, are weighty and powerful; but his bodily presence is weak, and his speech contemptible.11Let such an one think this, that, such as we are in word by letters when we are absent, such will we be also in deed when we are present.12For we dare not make ourselves of the number, or compare ourselves with some that commend themselves: but they measuring themselves by themselves, and comparing themselves among themselves, are not wise.13But we will not boast of things without our measure, but according to the measure of the rule which God hath distributed to us, a measure to reach even unto you.14For we stretch not ourselves beyond our measure, as though we reached not unto you: for we are come as far as to you also in preaching the gospel of Christ:15Not boasting of things without our measure, that is, of other men's labours; but having hope, when your faith is increased, that we shall be enlarged by you according to our rule abundantly,16To preach the gospel in the regions beyond you, and not to boast in another man's line of things made ready to our hand.17But he that glorieth, let him glory in the Lord.18For not he that commendeth himself is approved, but whom the Lord commendeth.
1И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – (Ro 12:1; 2Co 10:10; 2Co 12:5; 2Co 12:7; 2Co 12:9)2моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме[1] по плът. (1Co 4:21; 2Co 2:17; 2Co 13:2; 2Co 13:10)3Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. (Eph 6:13; 1Th 5:8)4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. (Jer 1:10; Ac 7:22; 1Co 2:5; 2Co 6:7; 2Co 13:3; 2Co 13:4; Eph 6:13; 1Ti 1:18; 2Ti 2:3)5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. (1Co 1:19; 1Co 3:19)6И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. (2Co 2:9; 2Co 7:15; 2Co 13:2; 2Co 13:10)7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. (Joh 7:24; 1Co 3:23; 1Co 9:1; 1Co 14:37; 2Co 5:12; 2Co 11:18; 2Co 11:23; 1Jo 4:6)8Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. (2Co 7:14; 2Co 12:6; 2Co 13:10)9Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.10Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. (1Co 1:17; 1Co 2:1; 1Co 2:3; 1Co 2:4; 2Co 10:1; 2Co 11:6; 2Co 12:5; 2Co 12:7; 2Co 12:9)11Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.12Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. (2Co 3:1; 2Co 5:12)13А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. (2Co 10:15; 2Co 12:5)14Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. (1Co 3:5; 1Co 3:10; 1Co 4:15; 1Co 9:1)15И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, (Ro 15:20)16така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.17А който се хвали, с Господа да се хвали. (Isa 65:16; Jer 9:24; 1Co 1:31)18Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва. (Pr 27:2; Ro 2:29; 1Co 4:5)