1Now the Philistines gathered together all their armies to Aphek: and the Israelites pitched by a fountain which is in Jezreel.2And the lords of the Philistines passed on by hundreds, and by thousands: but David and his men passed on in the rereward with Achish.3Then said the princes of the Philistines, What do these Hebrews here ? And Achish said unto the princes of the Philistines, Is not this David, the servant of Saul the king of Israel, which hath been with me these days, or these years, and I have found no fault in him since he fell unto me unto this day?4And the princes of the Philistines were wroth with him; and the princes of the Philistines said unto him, Make this fellow return, that he may go again to his place which thou hast appointed him, and let him not go down with us to battle, lest in the battle he be an adversary to us: for wherewith should he reconcile himself unto his master? should it not be with the heads of these men?5Is not this David, of whom they sang one to another in dances, saying, Saul slew his thousands, and David his ten thousands?6Then Achish called David, and said unto him, Surely, as the LORD liveth, thou hast been upright, and thy going out and thy coming in with me in the host is good in my sight: for I have not found evil in thee since the day of thy coming unto me unto this day: nevertheless the lords favour thee not.7Wherefore now return, and go in peace, that thou displease not the lords of the Philistines.8And David said unto Achish, But what have I done? and what hast thou found in thy servant so long as I have been with thee unto this day, that I may not go fight against the enemies of my lord the king?9And Achish answered and said to David, I know that thou art good in my sight, as an angel of God: notwithstanding the princes of the Philistines have said, He shall not go up with us to the battle.10Wherefore now rise up early in the morning with thy master' servants that are come with thee: and as soon as ye be up early in the morning, and have light, depart.11So David and his men rose up early to depart in the morning, to return into the land of the Philistines. And the Philistines went up to Jezreel.
1И така, филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел. (1Sa 4:1; 1Sa 28:1)2И филистимските началници вървяха със стотниците си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идваха отзад с Анхус. (1Sa 28:1; 1Sa 28:2)3Тогава филистимските военачалници казаха: Какво търсят тук тези евреи? Анхус им отговори: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни и години и аз не съм открил в него никаква грешка, откакто е преминал на моя страна до днес? (1Sa 27:7; Da 6:5)4Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и му казаха: Отпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не влиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник. Защото с какво би умилостивил този човек господаря си, ако не с главите на тези мъже? (1Sa 14:21; 1Ch 12:19)5Той не е ли Давид, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди! (1Sa 18:7; 1Sa 21:11)6Тогава Анхус повика Давид и му каза: В името на живия ГОСПОД, ти си бил честен и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, тъй като не съм открил зло в теб от деня, откакто дойде при мене до днес; началниците обаче не са добре разположени към теб. (1Sa 29:3; 2Sa 3:25; 2Ki 19:27)7И така, върни се сега и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.8А Давид запита Анхус: Но какво съм сторил и какво си открил ти в слугата си, откакто съм пред тебе до днес, за да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?9Анхус отговори на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел. Все пак обаче филистимските военачалници казаха: Този да не влиза с нас в битката. (1Sa 29:4; 2Sa 14:17; 2Sa 14:20; 2Sa 19:27)10И така, утре стани рано със слугите на господаря си, които са дошли с теб; и като станете утре рано, щом се развидели, си идете.11На сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел. (2Sa 4:4)