1And it came to pass, when Saul was returned from following the Philistines, that it was told him, saying, Behold, David is in the wilderness of Engedi.2Then Saul took three thousand chosen men out of all Israel, and went to seek David and his men upon the rocks of the wild goats.3And he came to the sheepcotes by the way, where was a cave; and Saul went in to cover his feet: and David and his men remained in the sides of the cave.4And the men of David said unto him, Behold the day of which the LORD said unto thee, Behold, I will deliver thine enemy into thine hand, that thou mayest do to him as it shall seem good unto thee. Then David arose, and cut off the skirt of Saul' robe privily.5And it came to pass afterward, that David' heart smote him, because he had cut off Saul' skirt.6And he said unto his men, The LORD forbid that I should do this thing unto my master, the LORD' anointed, to stretch forth mine hand against him, seeing he is the anointed of the LORD.7So David stayed his servants with these words, and suffered them not to rise against Saul. But Saul rose up out of the cave, and went on his way.8David also arose afterward, and went out of the cave, and cried after Saul, saying, My lord the king. And when Saul looked behind him, David stooped with his face to the earth, and bowed himself.9And David said to Saul, Wherefore hearest thou men' words, saying, Behold, David seeketh thy hurt?10Behold, this day thine eyes have seen how that the LORD had delivered thee to day into mine hand in the cave: and some bade me kill thee: but mine eye spared thee; and I said, I will not put forth mine hand against my lord; for he is the LORD' anointed.11Moreover, my father, see, yea, see the skirt of thy robe in my hand: for in that I cut off the skirt of thy robe, and killed thee not, know thou and see that there is neither evil nor transgression in mine hand, and I have not sinned against thee; yet thou huntest my soul to take it.12The LORD judge between me and thee, and the LORD avenge me of thee: but mine hand shall not be upon thee.13As saith the proverb of the ancients, Wickedness proceedeth from the wicked: but mine hand shall not be upon thee.14After whom is the king of Israel come out? after whom dost thou pursue? after a dead dog, after a flea.15The LORD therefore be judge, and judge between me and thee, and see, and plead my cause, and deliver me out of thine hand.16And it came to pass, when David had made an end of speaking these words unto Saul, that Saul said, Is this thy voice, my son David? And Saul lifted up his voice, and wept.17And he said to David, Thou art more righteous than I: for thou hast rewarded me good, whereas I have rewarded thee evil.18And thou hast shewed this day how that thou hast dealt well with me: forasmuch as when the LORD had delivered me into thine hand, thou killedst me not.19For if a man find his enemy, will he let him go well away? wherefore the LORD reward thee good for that thou hast done unto me this day.20And now, behold, I know well that thou shalt surely be king, and that the kingdom of Israel shall be established in thine hand.21Swear now therefore unto me by the LORD, that thou wilt not cut off my seed after me, and that thou wilt not destroy my name out of my father' house.22And David sware unto Saul. And Saul went home; but David and his men gat them up unto the hold.
1След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. (1Sa 23:28; 2Ch 20:2)2Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози. (Ps 38:12)3Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[1], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата. (Jud 3:24; Ps 57:1; Ps 141:6; Ps 142:1)4И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. (1Sa 26:8)5А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола. (2Sa 24:10)6Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. (1Sa 26:11)7С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си. (Ps 7:4; Mt 5:44; Ro 12:17; Ro 12:19)8После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.9И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти? (Ps 141:6; Pr 16:28; Pr 17:9)10Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.11Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми. (1Sa 26:20; Ps 7:3; Ps 35:7)12ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе. (Ge 16:5; Jud 11:27; 1Sa 26:10; Job 5:8)13Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.14След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. (1Sa 17:43; 1Sa 26:20; 2Sa 9:8)15И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти. (1Sa 24:13; 2Ch 24:22; Ps 35:1; Ps 43:1; Ps 119:154; Mic 7:9)16След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. (1Sa 26:17)17И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото. (Ge 38:26; 1Sa 26:21; Mt 5:44)18Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби. (1Sa 26:23)19Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.20Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. (1Sa 23:17)21И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. (Ge 21:23; 2Sa 21:6; 2Sa 21:8)22И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място. (2Sa 21:6)