1And they continued three years without war between Syria and Israel.2And it came to pass in the third year, that Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.3And the king of Israel said unto his servants, Know ye that Ramoth in Gilead is ours, and we be still, and take it not out of the hand of the king of Syria?4And he said unto Jehoshaphat, Wilt thou go with me to battle to Ramothgilead? And Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as thou art , my people as thy people, my horses as thy horses.5And Jehoshaphat said unto the king of Israel, Enquire, I pray thee, at the word of the LORD to day.6Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said unto them, Shall I go against Ramothgilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up; for the Lord shall deliver it into the hand of the king.7And Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of the LORD besides, that we might enquire of him?8And the king of Israel said unto Jehoshaphat, There is yet one man, Micaiah the son of Imlah, by whom we may enquire of the LORD: but I hate him; for he doth not prophesy good concerning me, but evil. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.9Then the king of Israel called an officer, and said, Hasten hither Micaiah the son of Imlah.10And the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah sat each on his throne, having put on their robes, in a void place in the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets prophesied before them.11And Zedekiah the son of Chenaanah made him horns of iron: and he said, Thus saith the LORD, With these shalt thou push the Syrians, until thou have consumed them.12And all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramothgilead, and prosper: for the LORD shall deliver it into the king' hand.13And the messenger that was gone to call Micaiah spake unto him, saying, Behold now, the words of the prophets declare good unto the king with one mouth: let thy word, I pray thee, be like the word of one of them, and speak that which is good.14And Micaiah said, As the LORD liveth, what the LORD saith unto me, that will I speak.15So he came to the king. And the king said unto him, Micaiah, shall we go against Ramothgilead to battle, or shall we forbear? And he answered him, Go, and prosper: for the LORD shall deliver it into the hand of the king.16And the king said unto him, How many times shall I adjure thee that thou tell me nothing but that which is true in the name of the LORD?17And he said, I saw all Israel scattered upon the hills, as sheep that have not a shepherd: and the LORD said, These have no master: let them return every man to his house in peace.18And the king of Israel said unto Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would prophesy no good concerning me, but evil?19And he said, Hear thou therefore the word of the LORD: I saw the LORD sitting on his throne, and all the host of heaven standing by him on his right hand and on his left.20And the LORD said, Who shall persuade Ahab, that he may go up and fall at Ramothgilead? And one said on this manner, and another said on that manner.21And there came forth a spirit, and stood before the LORD, and said, I will persuade him.22And the LORD said unto him, Wherewith? And he said, I will go forth, and I will be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And he said, Thou shalt persuade him , and prevail also: go forth, and do so.23Now therefore, behold, the LORD hath put a lying spirit in the mouth of all these thy prophets, and the LORD hath spoken evil concerning thee.24But Zedekiah the son of Chenaanah went near, and smote Micaiah on the cheek, and said, Which way went the Spirit of the LORD from me to speak unto thee?25And Micaiah said, Behold, thou shalt see in that day, when thou shalt go into an inner chamber to hide thyself.26And the king of Israel said, Take Micaiah, and carry him back unto Amon the governor of the city, and to Joash the king' son;27And say, Thus saith the king, Put this fellow in the prison, and feed him with bread of affliction and with water of affliction, until I come in peace.28And Micaiah said, If thou return at all in peace, the LORD hath not spoken by me. And he said, Hearken, O people, every one of you.29So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramothgilead.30And the king of Israel said unto Jehoshaphat, I will disguise myself, and enter into the battle; but put thou on thy robes. And the king of Israel disguised himself, and went into the battle.31But the king of Syria commanded his thirty and two captains that had rule over his chariots, saying, Fight neither with small nor great, save only with the king of Israel.32And it came to pass, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, Surely it is the king of Israel. And they turned aside to fight against him: and Jehoshaphat cried out.33And it came to pass, when the captains of the chariots perceived that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.34And a certain man drew a bow at a venture, and smote the king of Israel between the joints of the harness: wherefore he said unto the driver of his chariot, Turn thine hand, and carry me out of the host; for I am wounded.35And the battle increased that day: and the king was stayed up in his chariot against the Syrians, and died at even: and the blood ran out of the wound into the midst of the chariot.36And there went a proclamation throughout the host about the going down of the sun, saying, Every man to his city, and every man to his own country.37So the king died, and was brought to Samaria; and they buried the king in Samaria.38And one washed the chariot in the pool of Samaria; and the dogs licked up his blood; and they washed his armour; according unto the word of the LORD which he spake.39Now the rest of the acts of Ahab, and all that he did, and the ivory house which he made, and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?40So Ahab slept with his fathers; and Ahaziah his son reigned in his stead.41And Jehoshaphat the son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.42Jehoshaphat was thirty and five years old when he began to reign; and he reigned twenty and five years in Jerusalem. And his mother' name was Azubah the daughter of Shilhi.43And he walked in all the ways of Asa his father; he turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of the LORD: nevertheless the high places were not taken away; for the people offered and burnt incense yet in the high places.44And Jehoshaphat made peace with the king of Israel.45Now the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might that he shewed, and how he warred, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?46And the remnant of the sodomites, which remained in the days of his father Asa, he took out of the land.47There was then no king in Edom: a deputy was king.48Jehoshaphat made ships of Tharshish to go to Ophir for gold: but they went not; for the ships were broken at Eziongeber.49Then said Ahaziah the son of Ahab unto Jehoshaphat, Let my servants go with thy servants in the ships. But Jehoshaphat would not.50And Jehoshaphat slept with his fathers, and was buried with his fathers in the city of David his father: and Jehoram his son reigned in his stead.51Ahaziah the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned two years over Israel.52And he did evil in the sight of the LORD, and walked in the way of his father, and in the way of his mother, and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who made Israel to sin:53For he served Baal, and worshipped him, and provoked to anger the LORD God of Israel, according to all that his father had done.
1Изминаха три години без война между Сирия и Израил.2А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, (2Ch 18:2)3Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? (De 4:43)4Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (2Ki 3:7)5Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово.6Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. (1Ki 18:19)7Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? (2Ki 3:11)8Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.9Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.10А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.11А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.12Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто.14А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. (Nu 22:38)15И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.16А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!17Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. (Mt 9:36)18Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?19А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. (Job 1:6; Job 2:1; Ps 103:20; Ps 103:21; Isa 6:1; Da 7:9; Da 7:10; Zec 1:10; Mt 18:10; Heb 1:7; Heb 1:14)20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.21После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя.22ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! (Jud 9:23; Job 12:16; Eze 14:9; 2Th 2:17)23И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. (Eze 14:9)24Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? (2Ch 18:23)25А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.27И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[1], докато си дойда с мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. (Nu 16:29; De 18:20)29И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.30Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. (2Ch 35:22)31А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.32А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. (2Ch 18:31; Pr 13:20)33И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.34А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.35И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.36Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.37Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. (1Ki 21:19)39А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. (Am 3:15)40Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. (2Ch 20:31)42Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. (1Ki 14:23; 1Ki 15:14; 2Ki 12:3; 2Ch 17:3)44И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. (2Ch 19:2; 2Co 6:14)45А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.46Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. (1Ki 14:24; 1Ki 15:12)47По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. (Ge 25:23; 2Sa 8:14; 2Ki 3:9; 2Ki 8:20)48Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. (1Ki 9:26; 1Ki 10:22; 2Ch 20:35; 2Ch 20:37)49Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.50И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. (2Ch 21:1)
Възцаряване на Охозия в Израил
51Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. (1Ki 22:40)52Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; (1Ki 15:26)53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му. (Jud 2:11; 1Ki 16:31)