1Danach sah ich einen Engel vom Himmel herabkommen. In seiner Hand hielt er den Schlüssel zum Abgrund und eine schwere Kette.2Er ergriff den Drachen, die alte Schlange – sie ist nichts anderes als der Teufel oder Satan –, und legte ihn für tausend Jahre in Fesseln.3Der Engel warf ihn in den Abgrund, verschloss den Eingang und versiegelte ihn. Nun konnte der Satan die Völker nicht mehr verführen, bis die tausend Jahre vorüber waren. Nach dieser Zeit muss er noch einmal für kurze Zeit freigelassen werden.4Nun sah ich mehrere Thronsessel. Auf ihnen nahmen diejenigen Platz, die den Auftrag bekamen, über andere Gericht zu halten. Es waren die Seelen der Menschen,[1] die man enthauptet hatte, weil sie sich treu zu Jesus und zu Gottes Botschaft bekannt hatten. Sie hatten das Tier und seine Statue nicht angebetet, hatten sein Zeichen nicht auf ihrer Stirn oder Hand getragen. Jetzt wurden sie wieder lebendig und herrschten mit Christus tausend Jahre.5Dies ist die erste Auferstehung. Die anderen Toten wurden erst wieder lebendig, nachdem die tausend Jahre vorüber waren.6Glücklich sind alle, die an der ersten Auferstehung teilhaben. Denn sie sind Gottes Eigentum. Über sie hat der zweite Tod[2] keine Macht. Als Priester von Gott und von Christus werden sie tausend Jahre mit Christus herrschen.
Der Sieg über den Satan
7Wenn die tausend Jahre vorüber sind, wird der Satan aus seinem Gefängnis freigelassen.8Dann wird er alle Völker der Welt, Gog und Magog,[3] zum Kampf anstiften und aufmarschieren lassen. So zahlreich wie der Sand am Meer werden sie sein. (Hes 38,1)9Sie zogen herauf, überrannten die ganze Erde und umzingelten das Lager des Gottesvolkes und die geliebte Stadt Gottes. Doch da fiel Feuer vom Himmel und vernichtete die Heere des Satans.10Er selbst, der sie verführt hatte, wurde nun auch in den See mit brennendem Schwefel geworfen, zu dem Tier und dem falschen Propheten. Immer und ewig müssen sie dort Tag und Nacht schreckliche Qualen erleiden.
Das Letzte Gericht
11Ich sah einen großen, weißen Thron und den, der darauf saß. Erde und Himmel konnten seinen Anblick nicht ertragen, sie verschwanden im Nichts.12Und ich sah alle Toten vor dem Thron Gottes stehen: die Mächtigen und die Namenlosen. Nun wurden Bücher geöffnet. Über alle Menschen wurde das Urteil gesprochen, und zwar nach ihren Taten, wie sie darin beschrieben waren. Auch das Buch des Lebens wurde aufgeschlagen.13Das Meer gab seine Toten zurück, ebenso der Tod und das Totenreich. Alle, ohne jede Ausnahme, wurden entsprechend ihren Taten gerichtet.14Der Tod und das ganze Totenreich wurden in den See aus Feuer geworfen. Das ist der zweite, der ewige Tod.15Und alle, deren Namen nicht im Buch des Lebens aufgeschrieben waren, wurden ebenfalls in den Feuersee geworfen.
1И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. (Lk 8,31; Offb 1,18; Offb 9,1)2Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години; (2Petr 2,4; Jud 1,6; Offb 12,9)3и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. (Dan 6,17; Offb 16,14; Offb 16,16; Offb 20,8)4И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. (Dan 7,9; Dan 7,22; Dan 7,27; Dan 8,17; Mt 19,28; Lk 22,30; Röm 8,17; 1Kor 6,2; 1Kor 6,3; 2Tim 2,12; Offb 5,10; Offb 6,9; Offb 6,11; Offb 13,12; Offb 13,15; Offb 13,16)5Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.6Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години. (Jes 61,6; 1Petr 2,9; Offb 1,6; Offb 2,11; Offb 5,10; Offb 20,2; Offb 21,7; Offb 21,8)
Последният страшен съд Господен
7И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си8и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък. (Hes 38,2; Hes 39,1; Offb 16,14; Offb 20,3; Offb 20,10)9И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна. (Jes 8,8; Jes 66,24; Hes 38,9; Hes 38,16; Offb 14,10)10И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. (Dan 7,11; Offb 14,10; Offb 14,11; Offb 19,20; Offb 20,8)11След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. (Dan 2,35; 2Petr 3,7; 2Petr 3,10; 2Petr 3,11; Offb 21,1)12Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата. (Ps 69,28; Jer 17,10; Jer 32,19; Dan 7,10; Dan 12,1; Mt 16,27; Röm 2,6; Phil 4,3; Offb 2,23; Offb 3,5; Offb 13,8; Offb 19,5; Offb 20,13; Offb 21,27; Offb 22,12)13И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. (Offb 6,8; Offb 20,12)14И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. (1Kor 15,26; 1Kor 15,54; 1Kor 15,55; Offb 2,11; Offb 20,6; Offb 21,8)15И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро. (Offb 19,20)