1Im 9. Regierungsjahr von König Zedekia, im 10. Monat, zog König Nebukadnezar von Babylonien mit seinem ganzen Heer nach Jerusalem und belagerte die Stadt. (2Kön 24,20; 2Chr 36,16)2Im 11. Regierungsjahr von Zedekia, am 9. Tag des 4. Monats, schlugen die Babylonier eine Bresche in die Mauer.3Alle Heerführer Nebukadnezars zogen in die Stadt zum Mitteltor und übernahmen dort die Befehlsgewalt: Nergal-Sarezer, der Fürst von Sin-Magir, Nebuschasban, ein hoher Offizier, Nergal-Sarezer, ein anderer hoher Beamter, und alle übrigen Würdenträger des babylonischen Königs.4Als König Zedekia und seine Soldaten das sahen, flüchteten sie in der darauffolgenden Nacht aus der Stadt. Sie nahmen den Weg durch das Tor, das zwischen den beiden Mauern beim Garten des Königs lag, und flohen in Richtung Jordan-Ebene.5Doch die Babylonier nahmen die Verfolgung auf und holten Zedekia in der Nähe von Jericho ein. Sie nahmen ihn gefangen und brachten ihn zu ihrem König nach Ribla in der Provinz Hamat. Dort sprach Nebukadnezar das Urteil über ihn:6Zedekia musste zusehen, wie alle seine Söhne grausam hingerichtet wurden. Auch die führenden Männer von Juda ließ der babylonische König töten.7Danach stach man Zedekia die Augen aus und brachte ihn in Ketten nach Babylon.8Die Babylonier steckten den Königspalast und die Häuser von Jerusalem in Brand und rissen die Stadtmauer ein.9Nebusaradan, der Oberbefehlshaber der Leibwache, nahm alle Judäer gefangen, die sich noch in der Stadt befanden oder zu den Babyloniern übergelaufen waren, und brachte sie nach Babylonien.10Nur die arme Landbevölkerung, die nichts besaß, ließ er zurück und teilte ihnen Weinberge und Äcker zu.11König Nebukadnezar hatte Nebusaradan angewiesen:12»Du bist für Jeremia verantwortlich. Nimm ihn unter deinen Schutz und tu ihm kein Leid an! Gewähre ihm alles, worum er dich bittet!«13Nebusaradan, Nebuschasban, ein hoher Offizier, Nergal-Sarezer, ein hoher Beamter, und die anderen Würdenträger des babylonischen Königs14ließen Jeremia aus dem Wachhof holen. Sie übergaben ihn Gedalja, dem Sohn von Ahikam und Enkel von Schafan. Gedalja gab ihm die Erlaubnis, in seinen Heimatort zurückzukehren. So wohnte Jeremia mitten unter seinem Volk.
Hoffnung für Ebed-Melech
15Als Jeremia noch im Wachhof gefangen war, empfing er eine Botschaft vom HERRN:16»Geh zu dem Äthiopier Ebed-Melech und sag ihm: So spricht der HERR, der allmächtige Gott Israels: Ich habe nichts Gutes mit Jerusalem vor, sondern lasse all das Unheil über die Stadt hereinbrechen, das ich ihr angedroht habe! Du wirst es mit eigenen Augen sehen.17Dich aber werde ich retten, das verspreche ich dir. Du wirst nicht in die Hände der Feinde fallen, vor denen du dich so sehr fürchtest.18Ich lasse dich entkommen, damit du nicht getötet wirst. Du sollst am Leben bleiben, weil du mir vertraut hast. Darauf gebe ich, der HERR, mein Wort!«
Превземане на Йерусалим от Навуходоносор. Съдбата на пророка
1Когато беше превзет Йерусалим, в деветата година на Юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Йерусалим и го обсади. (2Kön 25,1; Jer 52,4)2А в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, в градската стена бе отворен пролом3и всички първенци на вавилонския цар – Нергал-саресер, Самгарнево, началникът на евнусите Серсехим, началникът на мъдреците Нергал-саресер и всички други първенци на вавилонския цар – влязоха и седнаха в средната порта. (Jer 38,17)4А Юдейският цар Седекия и всички военни мъже, когато ги видяха, побегнаха и излязоха през нощта от града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и излязоха по пътя към полето. (2Kön 25,4; Jer 52,7)5А войската на халдейците ги преследва и настигнаха Седекия в йерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор, в Ривла, в земята Емат, където той издаде присъда над него. (2Kön 23,33; Jer 32,4; Jer 38,18; Jer 38,23)6Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, както и всички Юдейски благородни.7[1]При това избоде очите на Седекия и го окова с две медни окови, за да го заведе във Вавилон. (2Kön 25,9; Jer 38,18; Jer 52,13)8А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа и събориха йерусалимските стени.9Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във Вавилон – оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и оцелелите от народа, които останаха. (2Kön 25,11; Jer 52,15)10А началникът на телохранителите Навузардан остави в Юдейската земя някои от народа, по-бедните, които нямаха нищо, като същевременно им даде лозя и ниви.11А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Йеремия:12Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, а каквото ти каже, това да му направиш.13И така, началникът на телохранителите Навузардан прати също началника на евнусите Навусазван, началника на мъдреците Нергал-саресер и всички по-главни служители на вавилонския цар14и те пратиха да вземат Йеремия от двора на стражата, и го предадоха на Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, за да го заведе в някоя къща; така той живееше между народа. (Jer 26,24; Jer 38,28; Jer 40,5)15А ГОСПОДНЕТО слово беше дошло към Йеремия, когато беше затворен в двора на стражата, и беше казало:16Иди и говори на етиопянина Авдемелех: Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите думи върху този град за зло, а не за добро; и те ще се изпълнят пред тебе в онзи ден. (Jer 38,7; Jer 38,12; Dan 9,12)17Но тебе ще избавя в онзи ден, казва ГОСПОД, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от чието лице се боиш.18Защото непременно ще те избавя; и няма да паднеш от меч, а животът ти ще ти бъде като подарък, понеже си уповавал на Мене, казва ГОСПОД. (1Chr 5,20; Ps 37,40; Jer 21,9; Jer 45,5)