1Von Salomo.[1] Gott, lass den König an deiner Stelle Recht sprechen! Gib ihm deinen Sinn für Gerechtigkeit ins Herz!2Als oberster Richter soll er dein Volk unparteiisch regieren und den Rechtlosen zu ihrem Recht verhelfen.3Durch seine Herrschaft kann das Volk in Frieden leben, im ganzen Land wird Gerechtigkeit herrschen.[2]4Der König wird für die Unterdrückten eintreten und sich zum Anwalt der Armen machen; die Unterdrücker aber wird er zerschmettern.5Er soll regieren,[3] solange Sonne und Mond am Himmel stehen, jetzt und in allen kommenden Generationen.6Seine Herrschaft sei wohltuend wie der Regen, der auf die Wiesen niedergeht, wie erfrischende Schauer, die trockene Felder bewässern.7Dann werden alle aufblühen, die Gott die Treue halten, Frieden und Glück werden herrschen bis ans Ende der Zeit[4].8Seine Macht reiche von einem Meer zum anderen, vom Euphrat bis zum Ende der Erde!9Ihm sollen sich die Bewohner der Wüste unterwerfen, und auch seine Feinde sollen im Staub vor ihm kriechen.10Die Könige von Tarsis[5] und von den fernen Inseln werden ihm Geschenke bringen, und auch die Herrscher von Saba und Seba[6] werden ihm Abgaben entrichten.11Huldigen sollen ihm alle Könige und alle Völker ihm dienen!12Denn er rettet den Wehrlosen, der um Hilfe fleht; den Schwachen, dem jeder andere seine Unterstützung versagt.13Am Schicksal der Armen nimmt er Anteil und bewahrt die Entrechteten vor dem sicheren Tod.14Er befreit sie von Gewaltherrschaft, ihrer Unterdrückung macht er ein Ende, denn in seinen Augen ist ihr Leben wertvoll.15Lang lebe der König! Man bringe ihm Gold von Saba! Man bete allezeit für ihn und wünsche ihm Glück und Segen den ganzen Tag!16In seinem Land möge das Getreide im Überfluss wachsen, sogar noch auf den Gipfeln der Berge soll es gedeihen – so üppig, wie es die Wälder auf dem Libanon sind. In den Städten möge reges Leben herrschen.[7]17Der Name des Königs sei für immer bekannt; sein Ruhm nehme zu, solange die Erde besteht[8]! Mögen alle Völker durch ihn am Segen teilhaben[9] und ihn, den König, glücklich preisen!18Gelobt sei Gott, der HERR, der Gott Israels! Er vollbringt Wunder, er allein!19Lobt seinen erhabenen Namen für alle Zeit! Seine Herrlichkeit erfülle die ganze Welt! Amen, so soll es sein!20Hier sind die Gebete von David, Isais Sohn, zu Ende.
1Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! (Ps 63,9; Mt 5,8; Joh 1,47)2Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –3аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите, (Hi 21,7; Ps 36,1; Jer 12,1)4защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;5за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.6Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;7изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето; (Hi 15,27)8на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;9дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята. (Sir 13,26)10Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша11и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“ (Ps 9,21; Ps 93,5)12И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.13(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си, (Hi 9,30; Mal 3,14)14и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?15Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.16И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,17докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.18Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст. (Hi 21,16; Spr 14,32)19Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси! (Hi 21,30; Ps 51,7)20Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове. (Hi 21,17; Jes 29,7)21Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,22аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе. (Joh 12,16)23Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата; (Joh 6,68)24Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. (Ps 15,5; Joh 4,14)26Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки. (Kla 3,24)27Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе. (Jer 17,13; Hos 7,13)28А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова). (Jak 4,8)