1Im 9. Regierungsjahr von König Zedekia, im 10. Monat, zog König Nebukadnezar von Babylonien mit seinem ganzen Heer nach Jerusalem und belagerte die Stadt. (2Kön 24,20; 2Chr 36,16)2Im 11. Regierungsjahr von Zedekia, am 9. Tag des 4. Monats, schlugen die Babylonier eine Bresche in die Mauer.3Alle Heerführer Nebukadnezars zogen in die Stadt zum Mitteltor und übernahmen dort die Befehlsgewalt: Nergal-Sarezer, der Fürst von Sin-Magir, Nebuschasban, ein hoher Offizier, Nergal-Sarezer, ein anderer hoher Beamter, und alle übrigen Würdenträger des babylonischen Königs.4Als König Zedekia und seine Soldaten das sahen, flüchteten sie in der darauffolgenden Nacht aus der Stadt. Sie nahmen den Weg durch das Tor, das zwischen den beiden Mauern beim Garten des Königs lag, und flohen in Richtung Jordan-Ebene.5Doch die Babylonier nahmen die Verfolgung auf und holten Zedekia in der Nähe von Jericho ein. Sie nahmen ihn gefangen und brachten ihn zu ihrem König nach Ribla in der Provinz Hamat. Dort sprach Nebukadnezar das Urteil über ihn:6Zedekia musste zusehen, wie alle seine Söhne grausam hingerichtet wurden. Auch die führenden Männer von Juda ließ der babylonische König töten.7Danach stach man Zedekia die Augen aus und brachte ihn in Ketten nach Babylon.8Die Babylonier steckten den Königspalast und die Häuser von Jerusalem in Brand und rissen die Stadtmauer ein.9Nebusaradan, der Oberbefehlshaber der Leibwache, nahm alle Judäer gefangen, die sich noch in der Stadt befanden oder zu den Babyloniern übergelaufen waren, und brachte sie nach Babylonien.10Nur die arme Landbevölkerung, die nichts besaß, ließ er zurück und teilte ihnen Weinberge und Äcker zu.11König Nebukadnezar hatte Nebusaradan angewiesen:12»Du bist für Jeremia verantwortlich. Nimm ihn unter deinen Schutz und tu ihm kein Leid an! Gewähre ihm alles, worum er dich bittet!«13Nebusaradan, Nebuschasban, ein hoher Offizier, Nergal-Sarezer, ein hoher Beamter, und die anderen Würdenträger des babylonischen Königs14ließen Jeremia aus dem Wachhof holen. Sie übergaben ihn Gedalja, dem Sohn von Ahikam und Enkel von Schafan. Gedalja gab ihm die Erlaubnis, in seinen Heimatort zurückzukehren. So wohnte Jeremia mitten unter seinem Volk.
Hoffnung für Ebed-Melech
15Als Jeremia noch im Wachhof gefangen war, empfing er eine Botschaft vom HERRN:16»Geh zu dem Äthiopier Ebed-Melech und sag ihm: So spricht der HERR, der allmächtige Gott Israels: Ich habe nichts Gutes mit Jerusalem vor, sondern lasse all das Unheil über die Stadt hereinbrechen, das ich ihr angedroht habe! Du wirst es mit eigenen Augen sehen.17Dich aber werde ich retten, das verspreche ich dir. Du wirst nicht in die Hände der Feinde fallen, vor denen du dich so sehr fürchtest.18Ich lasse dich entkommen, damit du nicht getötet wirst. Du sollst am Leben bleiben, weil du mir vertraut hast. Darauf gebe ich, der HERR, mein Wort!«
Jeremia 39
Верен
von Veren1В деветата година на юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Ерусалим и го обсадиха.2А в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, портата на града беше разбита.3И всичките първенци на вавилонския цар[1] дойдоха и седнаха в средната порта: Нергал-Саресер, Самгар-Нево, Сарсехим, началникът на скопците, Нергал-Саресер, началникът на магьосниците и всички други първенци на вавилонския цар.4А когато юдовият цар Седекия и всичките воини ги видяха, побягнаха и излязоха през нощта от града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и царят излезе по пътя към равнината.5А войската на халдейците ги преследва и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон, и го взеха, и го заведоха при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъда над него.6И вавилонският цар посече синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и вавилонският цар посече всичките благородни на Юда.7И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, за да го отведе във Вавилон.8А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа и събориха стените на Ерусалим.9А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при него, и остатъка от народа, който остана.10И началникът на телохранителите Навузардан остави в юдовата земя някои от народа, сиромасите, които нямаха нищо, и им даде лозя и ниви в онзи ден.11А вавилонският цар Навуходоносор заповяда на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като каза:12Вземи го и имай грижа за него, и да не му направиш нищо лошо, а каквото ти каже, това да му направиш.13И началникът на телохранителите Навузардан изпрати, и Навусазван, началникът на скопците, и Нергал-Саресер, началникът на магьосниците, и всички по-главни служители на вавилонския царст. 3;14изпратиха и взеха Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан, за да го заведе в къщата. И той живееше сред народа.15А ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, когато беше затворен в двора на стражата, и каза:16Иди и говори на етиопеца Авдемелех, като кажеш: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз докарвам думите Си върху този град за зло, а не за добро; и ще се сбъднат пред теб в онзи ден.17Но теб ще избавя в онзи ден, заявява ГОСПОД, и няма да бъдеш предаден в ръката на хората, от които се страхуваш.18Защото непременно ще те избавя и няма да паднеш от меч, а животът ти ще ти бъде плячка, понеже си се уповал на Мен, заявява ГОСПОД.